Доц. Момчил Дойчев

Революционна ситуация не може да се предизвика изкуствено. Изкуствено може да се породи хаос, всеобщо недоверие в изборния процес и това да доведе до точно обратното на това, което се желае - вместо честни избори - диктатура, при която избори няма, или ако има те нямат никакъв смисъл, защото резултатът е предопределен. Така беше у нас само преди 33 години...

Това, което наблюдаваме в българския парламент е 

неспособност да се води елементарен политически дебат

 Разправия, а не дебат се води при това не по съществени за развитието на страната въпроси, належащи и жизненоважни в състояние на хибридна война и световна политическа и икономическа криза. Разправия се води по второстепенни и третостепенни въпроси. Освен това забелязваме, че по важни и съществени въпроси партии, поне тези, които имат обща ценностна характеристика, постигат лесно съгласие и единодействие /например за предоставяне на военна помощ на Украйна/, но щом се постави въпросът за парламентарно единодействие, водещо до формиране на парламентарно мнозинство, второстепенни и дори третостепенни въпроси блокират този процес. Партиите веднага ги обхваща партизанска лудост и те не могат да постигнат никакъв напредък и в решаването и на съществените въпроси.

Истинско безумие е в такава ситуация да се върви към поредни избори. Нима не е ясно, че те ще са пети поред и ще възпроизведат същия или още повече влошен резултат, от който изходът наистина ще бъде 

реставрация на диктатурата

 Колко пъти ще настъпваме една и съща мотика? Не ни ли стига половин век руско-комунистически диктат и грабеж на националното богатство от страна на управляващата и до днес уж европейска, а фактически проруска колониална администрация? Какво значение има с какво ще се гласува, ако няма елементарно доверие в партиите и изборния процес, ако изборната администрация е некомпетентна или съществува съмнение, че е купена? С машини или с бюлетини - процесът може и в двата случая да бъде опорочен, ако липсва отговорност и елементарен контрол. Още повече това е възможно, когато се стигне до смесено гласуване, което води до недоверие и в машините, и в хартиените бюлетини. 
Защо първата работа на всеки следващ парламент е да променя на първо място изборното законодателство? Нима това не създава недоверие в партиите, че искат нови избори, вместо решаване на проблемите на хората? Как е възможно вчера да си твърдял, че машините ще спасят демокрацията, а днес - че те са заплаха за демокрацията? И обратното! 

Наблюдаваме изкуствено надъхано по същество антиполитическо безумие - и от двете страни на изкуствено създадената барикада! В същото време главните проблеми - прекратяване на грабителския руски монопол в българската енергетика, първоизточник на голямата корупция в България, липсата на ефективен парламентарен контрол над безотговорни правителства, безконтролната президентска чистка в сферите на сигурността, отбраната, външната политика и държавната администрация, поставяне на послушни чиновници, подмяната на парламентаризма с взривоопасна смес между президенциализъм / деградация на президентската власт в личен авторитарен режим/ и некомпетентност, липса на желание и възможност за истинска политическа работа, а не за безкрайни партизански скандали – всичко това води единствено и само до 

катастрофа

 В парламентарната република партиите и техните фракции са призвани да съставят правителство, защото ако за пореден път не го направят „всички вкупом ще станат излишни“. Когато не се решават структурните проблеми, каквито има и в образованието, и в здравеопазването, и в пенсионната система, и в енергетиката, и в сигурността и отбраната, и в правосъдието, бумерангът на недоволството ще се връща и ще удари всички, освен тези, които ще видят в смъртта на парламентаризма шанс да 

реставрират мракобесния тоталитарен режим по руски,

 мафиотско-олигархичен образец.
Разумът трябва да се върне в парламента!
Политиката в условията на демокрация изисква не революционна безкомпромисност и представяне на политическия съперник като враг, който трябва да бъде унищожен, а търсене и намиране на компромис и съгласие по главните ценностни въпроси. Щом твърдим, че сме демократи, не може да воюваме в буквалния смисъл в парламента и да пренасяме омразата си и на улицата, защото и другата страна ще направи същото. Защо да не се опитаме да постигнем своето и по пътя на диалога? Нали сме по-умни, по-прави и истината е на наша страна? Има толкова възможности за решаване на политическите въпроси, стига да сме достатъчно компетентни да ги поставим. Кой например е казал, че правиш недопустима коалиция с някого, когото не понасяш, ако постигнете съгласие взаимно приемливи политически представители да формират ценностно-отговорно правителство, което да има парламентарна подкрепа в определен срок? Защо да не се пробва дали това работи? Нима евроатлантическите партии не постигнаха квалифицирано мнозинство по важни въпроси в този парламент? Защо да не постигнат такова мнозинство и за съставяне на редовно правителство, което да спре напъните за президентско авторитарно управление?