Босненски граждани и екологични сдружения от Лопаре, Углевик, Биелина и Зворник подписаха отворено писмо срещу добива на литий, което разпространиха в социалните мрежи.

„Майевица е природен парк, а не литиева мина!" - пишат те.

От 21 декември насам върви петиция за предотвратяване на откриването на нова литиева мина в Лопаре, в сърцето на планинската верига Майевица, недалеч от Тузла - на територията на Република Сръбска в Босна и Херцеговина.

Тази заплаха, която витае от години, сега изглежда става все по-реална. През март миналата година жителите на Тузла откриха резултатите от геоложките и минните проучвания, проведени в региона. Първоначалният протест събра експерти, граждани и активисти за опазване на околната среда от Босна и Херцеговина, но също и от Сърбия, която вече се бореше срещу откриването на литиева мина от Рио Тинто в долината Ядар.

Много от активистите се изказаха на публична среща.

„Не искаме да ставаме роби на чужди компании, които ще ни оставят опустошена земя. Природата не познава субекти, градове или граници. Лопаре и Тузла са съседни градове на Челич, Биелина, Калесия и всички ние ще понесем негативните последици от една литиева мина.“ - заяви Ади Селман от движението "Картон Революция", чиито думи бяха излъчени от телевизия БХРТ.

Изказването му беше последвано от това на Александър Йованович Чута, депутат и природозащитник от Сърбия, който присъстваше на демонстрацията: „Трябва да се борим с това зло и да му сложим край. В противен случай не заслужава да живеем в този красив регион, наречен Балкани. Един лозунг: бунт!"

В последно време бяха организирани множество публични дебати. Активисти и граждани превзеха супермаркетите и обществените площади на съответните градове, като неуморно обясняваха на местните жители какъв е залогът на тази петиция и на мораториума върху предоставянето на концесии за добив.

„Трябва да съберем 3000 подписа, за да покажем на политическите лидери, че не искаме литий и други важни минерали да се добиват в планината Майевица“, каза Снежана Ягодич Вуйич, председател на сдружението "Еко пътека" в Биелина. „Експлоатацията пряко застрашава биоразнообразието, въздуха, земята, социалното и културно-историческото наследство, както и качеството на живот като цяло.“ - казват активистите.

Петицията ще бъде представена в парламента на Република Сръбска. Природозащитниците и гражданите могат да се възползват от Териториалния план на сръбската ентитет, който предвижда планината Майевица да бъде защитена като природен парк в съответствие със Закона за защита на природата. За тази цел сдружението „Пазители на Майевица“ е подало молба до Министерството на териториалното планиране, строителството и екологията на РС, както и до Института за защита на културното, историческото и природното наследство, за разглеждане на въпросната територия. Последното е издало положително становище за проучване на биоразнообразието на планината Майевица, което трябва да приключи до май 2025 г.

Планира се новата литиева мина да бъде разположена в Лопаре, в сърцето на планинската верига Майевица. Популярна сред туристите, тази планина сега е обект на процедура за защита, която в крайна сметка може да доведе до класифицирането ѝ като защитен природен парк по Натура 2000. Освен с разнообразието си, регионът е известен и като процъфтяваща туристическа дестинация.

Масивът Окръжаница, който завършва в Сребреник и е известен със своята средновековна крепост, е обект на особено внимание от страна на професионалистите в областта на туризма и също е на път да стане защитена зона. Проектът, подкрепен от Федералното министерство на околната среда и туризма, има за цел „да се обявят възможно най-много защитени територии, което е една от приоритетните цели на стратегията за опазване на околната среда на Федерация Босна и Херцеговина“, казва Насиха Поздер, министър на околната среда и туризма на Федерация Босна и Херцеговина.

В РС в момента се подготвя закон за защита на природата. Ако той бъде приет, това ще улесни „местните и кантоналните власти при обявяването на защитени територии, което ще бъде от голяма полза за по-простата и ефективна работа по опазването на природата в нашата страна“, подчертава Насиха Поздер, цитирана от портала Кликс.

Въпреки икономическите залози, човешките и екологичните последици от откриването на мина в Лопаре ще бъдат драматични. Тя се намира в непосредствена близост до водосборния басейн на река Гнича, приток на река Сава, която Босна и Херцеговина споделя със Словения, Хърватия и Сърбия. Освен това подпочвените води от потенциалната минна площадка могат да се вливат в река Яня, която се влива в Дрина. Следователно тази минна дейност, при която се използват технологии, които не са в състояние да предотвратят подобно замърсяване, би замърсила два от основните водни потока в региона. Освен това е известно, че планината Майевица е предразположена към множество свлачища.

Докато Босна и Херцеговина все повече привлича вниманието на чуждестранните компании с минералните си ресурси, ЕС настоява за развитието на зелени енергии, което засилва интереса към стратегически материали като литий, кобалт и никел.

Проектът за мина Лопаре датира от 2018 г. Тогава Министерството на енергетиката и мините на РС упълномощава швейцарската компания Arcore AG да извърши геоложки проучвания. Според компанията регионът може да съдържа два милиона тона литиев карбонат, което ще гарантира 65-години експлоатация на мината.

През май 2024 г. парламентът на РС разглежда декларация за противопоставяне на откриването на мини за литий, бор, натрий, стронций и калий в община Лопаре. Подкрепена от активисти и от община Лопаре,  декларацията посочва отрицателните последици от откриването на мината за местното население и околната среда. Тя обаче не получи необходимия брой гласове за приемане поради въздържането на депутатите от Алианса на независимите социалдемократи (АНСД), партията на президента Милорад Додик.

Швейцарската компания Arcore AG има срок до март 2025 г. да подаде заявление за концесия. Дебатът остава отворен, а участието на обществеността продължава да играе ключова роля за бъдещето на Майевица. Събирането на подписи ще продължи до 19 януари, преди петицията да бъде внесена в Скупщината на Република Сръбска. /БГНЕС