Беше се свил в Рогош и само съседката му знаеше за смъртта му. Никъде в медиите ни вопъл, ни стон. Чонов е явление в българската поезия. Бяха неразделни с Добромир Тонев, въпреки десетгодишната им разлика в годините. Знаеха стотици стихотворения наизуст. Рецитираха в "Кристал" - Клуба на дейците на културата в Пловдив. Той намери и Добри починал в дома му, след като не бе дошъл на срещата им. Не знам кой е намерил Тошо, но мисля, че Добри го намери и си го взе. Сега ще играят на клечки и ще рецитират стихове...

Тези последни думи написа писателят Христо Стоянов, който съобщи тъжната новина. 

Остава поезията на Тодор Чонов:

НЕЦЕЛУНАТ

Разбираш ли, във всеки случай

ще те излъже моят вид. 

Ревнив съм като келяв турчин, 

опасен - като динамит.

Вървя към теб – самонадеян, 

неподражаем, несравним, 

необходим – като идея 

и като теб необходим.

И ако в нощ такава, лунна

не ме целунеш, ще се спра. 

И ще умра аз - нецелунат! 

... А може и да не умра!

БЕЗПОЩАДНО 

Може би теб отдавна те няма

сред панелния трети етаж.

Може би този стих е измама – 

просто някакъв стихомираж.

Може би мисълта ти се рее

в свои някакви там висоти.

И Владимир Висоцки е пеел

не да слушаш единствено ти.

Може би ти не можеш да бъдеш

цяла войнствена вечност нащрек.

Ти не си нито бивш, нито бъдещ,

но не си и латентен човек.

Може би под звездите московски

за голяма любов си мечтал.

И пред паметника на Маяковски,

без да искаш, за малко си спрял.

Може би сред безбройни антени

и сред бяло балконско пране

си нашепвал стиха на Есенин:

„Шагане... Шагане...“

Може би сервитьорите спретнати

в задимения тъмен „Кристал“

са едничките честни свидетели,

че наистина си оцелял.

Оцелей! Безпощадно. Безславно.

Ненадейно. Внезапно. Сега

да живееш е все така странно.

Да умреш – е нелепа шега.

НЕПОБЕДЕН

Дойде и твойта дата празнична

пред мъдрото ти естество.

Назубри истините азбучни,

като за изпит - и какво?

Ще проиграеш всички козове

или в житейската леха

ще си навързваш фльонги розови

от панделките на страха.

Или ще мислиш нови трикове -

като съвременен Исус.

Животът ти дотук е стихове,

които помниш наизуст.

Вдигни глава от листа, авторе,

не се прави на идиот.

Ако животът е метафори,

защо ти е такъв живот.

Задъхвай се от строги истини

по стръмния човешки склон.

Или сред клоните разлистени

си избери достоен клон.

И ако си с глава - от умните,

ако това е твоят ден -

хвърли на кучетата думите

и си тръгни. Непобеден.