16 Април, 2026

И Путин призна: руската икономика потъва – но вината пак е „в календара

И Путин призна: руската икономика потъва – но вината пак е „в календара

илюстративна снимка: ЕПА/БГНЕС

Руският президент свика спешно заседание заради рекордния дефицит от 4,6 трилиона рубли и срива в приходите от петрол и строителство през 2026 г.

Руският президент Владимир Путин за първи път публично призна, че икономиката на страната се представя слабо, но отново избегна да назове основната причина – продължаващата вече над четири години война срещу Украйна.

На спешно свикано заседание в Кремъл той поиска обяснения от правителството и Централната банка защо икономическите резултати изостават от прогнозите както на властите, така и на анализаторите. В същото време нареди да бъдат подготвени спешни мерки за възстановяване на растежа.

Официалните данни очертават тревожна картина. Според Министерството на икономическото развитие брутният вътрешен продукт е намалял с 1,8% през първите два месеца на годината спрямо същия период на 2025 г. Институтът за икономически прогнози към Руската академия на науките отчита спад от 1,5% за тримесечието, докато Централната банка все още поддържа по-оптимистична прогноза за ръст от 1,6%.

Самият Путин обясни влошените резултати с „календарни и сезонни фактори“, включително по-малкия брой работни дни в началото на годината. „През януари имаше два работни дни по-малко, а през февруари – един“, аргументира се той, като призна, че икономическата активност зависи „не само“ от тези фактори, без да уточни кои са останалите.

В същото време ключови сектори на икономиката вече отчитат сериозни загуби. Индустрията и строителството са сред най-засегнатите, като по данни на Росстат строителният сектор се е свил с 16% през януари и с 14% през февруари на годишна база.

Срещата в Кремъл събра целия икономически елит на страната, включително премиера Михаил Мишустин, управителя на Централната банка Елвира Набиулина и финансовия министър Антон Силуанов. В края на заседанието Путин обяви, че предстои обсъждане на мерки за балансиране на бюджета.

Това е първият случай, в който Кремъл открито признава икономическите трудности. Още през февруари Мишустин намекна за извънредни разговори с президента и Централната банка относно растящия бюджетен дефицит, но тогава темата не беше извадена публично.

Данните за публичните финанси обаче вече са трудно прикриваеми. В края на първото тримесечие на 2026 г. бюджетният дефицит достига 4,6 трилиона рубли – с 20% над планираното за цялата година. Разходите скачат до 12,9 трилиона рубли, което е ръст от 17% на годишна база, докато приходите спадат до 8,3 трилиона рубли.

Особено тежък е сривът в приходите от петрол – те са намалели с 45% до 1,4 трилиона рубли. Това поставя под съмнение способността на държавата да компенсира дефицита, дори с временните ефекти от по-високите цени на петрола и частичното облекчаване на санкциите.

На този фон, според информации на Reuters, Bloomberg и „Ведомости“, руското правителство обмисля актуализация на бюджета, включително съкращаване на „несъществени“ разходи с около 10%. Това би означавало орязване на разходи в размер до 2 трилиона рубли.

Зад официалните обяснения за „сезонни фактори“ обаче остава неизказаният въпрос – доколко военната икономика и продължаващият конфликт вече тежат пряко върху финансовата стабилност на Русия.

Сподели:

Коментари (0)

Politico: Кораби на американския флот играят „смъртоносна криеница“ с иранските мини

Politico: Кораби на американския флот играят „смъртоносна криеница“ с иранските мини

Американски кораби и дронове търсят ирански мини, за да възстановят безопасните маршрути за петролни танкери, преминаващи през Ормузкия проток

Полша вдигна изтребители и затвори летища след масираната руска атака по Украйна

Полша вдигна изтребители и затвори летища след масираната руска атака по Украйна

Полското правителство е предприело тези мерки, за да защити сигурността на страната

Унгария тихо изтегля армията от ключови обекти след спорни твърдения за заплахи от Украйна

Унгария тихо изтегля армията от ключови обекти след спорни твърдения за заплахи от Украйна

Около 600 войници са били разположени за охрана на приблизително 75 критични обекта – включително енергийна инфраструктура, транспортни възли и отбранителни съоръжения, които ще трябва да се изтеглят от там