Европейските въоръжени сили и американските въоръжени сили вече стремително остаряват,  цялата елементна база на новите конфликти ще е свързана повече с Китай

В ход е качествена промяна в парадигмата на самата война, състезанието все повече се измества в технологичната плоскост, казва военният експерт

Изявленията на президента на Съединените американски щати Доналд Тръмп по време на заседанието на Генералната асамблея на ООН станаха централна тема през последните седмици. Най-значимо и интригуващо по отношение на Украйна беше изказването му, че страната, е в състояние с подкрепата на Европейския съюз да се сражава и да си възвърне цялата територия в рамките на първоначалните си граници. Впрочем, известно е, че Тръмп е много непостоянен в настроенията си. Какво всъщност означават думите на американския президент и дали той няма да промени мнението си? Агенция Униан публикува интервю с военния инструктор Игор Луценко*. 

Интервю на  Таня Поляковска

- След срещата си със Зеленски (по време на форума на ООН в Ню Йорк – б.р.) Тръмп заяви, че Украйна е способна да отвоюва всички свои територии. Означава ли това, че президентът на Украйна е предоставил на президента на САЩ някакви аргументи в полза на тази мисъл? Действително ли Украйна има планове и възможности да си върне границите от 1991 г.? 

- Смятам, че не президентът Зеленски, а някакви други източници са представили аргументи. Най-вероятно става дума за тролинга по отношение на Тръмп, че Путин го води  за носа. И той се опитва по този начин да изпрати сигнал на Русия, че "ние и така можем , ние още не сме започнали да воюваме с вас" и т. н.

- А от военна гледна точка дали можем ли в обозрима перспектива да се върнем към границите от 91-а година? 

- Ако реформираме армията, разбира се, това е възможно. Ако тилът бъде организиран и т.н., в тази задача няма нищо свръхсложно. Руснаците се скъсват, те изобщо настъпват самоубийствно. Постигат някакви успехи изключително поради това, че ние имаме проблем, а не защото те са силни. Не са много по-напред от нас по някакви параметри. За да не навлизам в детайли, техният успех е изключително наша слабост.

- Ако се съди по изявленията на Доналд Тръмп и Марко Рубио, САЩ повече не смятат да се намесват активно във войната и да се опитват да я спрат. Може да има някакви санкции, а може и да няма. Доколко след излизането на САЩ от този процес вероятността за мир и за намиране на изход от конфликта с помощта на преговори стана по-малко реална?

- Първо, беше голяма грешка да се смята, че „Тръмп ще реши въпроса“, а реално съм наясно, че политическото ни ръководство смяташе така по някаква причина. Това беше колосална грешка, която доведе до големи пропуски при планирането на по-нататъшните ни действия. Огромна е вредата от това, че смятахме, че Америка с новия си президент ще донесе мир. Сега трябва отново да се върнем в реалността, че перспективата ни е война, която ескалира, а не затихва. Сега трендът е към ескалация, а не към укротяване на войната.

И никакви "тръмповци" няма да стопират този тренд, защото и не искат, и не могат. Защото ние, разбира се, може да се предадем – тогава ще настъпи мир, който ще бъде значително по-лош от войната, но това не е вариант. Всички разговори за мир са много вредни разговори.

- Тръмп е известен с това, че променя кардинално мислите и позициите си – от дадено мнение на противоположното, в рамките дори не на месеци, а на една-две седмици или дори на дни. Каква е вероятността след известно време той да направи противоположни изявления, да направи някакъв обратен завой и какво  може да му повлияе?

- Мисля, че той още 25 пъти ще смени позицията си – на думи. А в действителност – виждаме от началото на мандата му: Америка постепенно се оттегля от участие в глобалните процеси, поне в нашата част на света. И мисля, че този тренд ще продължи. Натискът върху Русия от страна на Америка ще намалява, по този въпрос Америка все повече ще зацикля, най-малкото върху себе си. Така ми се струва, че така се движи цялата логика на американската военно-политическа, геополитическа машина.

- За ЕС вероятно ще е трудно без американска помощ. Ще има ли опити от страна на ЕС и Великобритания да убедят САЩ да оказват на Украйна по-голяма помощ от сегашната? В какво може да се изразява тя, освен в тези хипотетични санкции, за които вече е ставало дума?

- Дори не си представям в какво, освен санкциите. То и няма кой знае какви санкции, доколкото виждам... Еднозначно Европа ще се опитва при наличие на възможност да привлече САЩ на страната на Украйна и Европа. Но ми се струва, че перспективността на такива действия е доста призрачна. Русия не е Иран, тя няма да даде на Тръмп възможността да покаже фейк победа. А доколкото със средствата и методите, и способите, с които е свикнал да действа Тръмп, той няма да постигне никакви отстъпки от Русия, то съответно ще се отнася с повече безразличие към всичко това, тоест ще се дистанцира, или обратното – може дори по определен начин да угодничи. Тоест Аляска може да продължи в някакъв смисъл.

Сега не виждам тренд, който да тласне Тръмп към реална, ефективна помощ за украинците. И трябва да сме наясно, че часовникът тиктака. Колкото повече време минава, толкова повече вътрешни проблеми ще имат САЩ, ще започнат избирателни процеси. Всичко това ще ескалира, виждаме, че там убиват хора. Там ситуацията е лоша, наистина, на ръба на гражданска война - всичко изглежда така. Съответно, защо сме им ние? По-точно, те няма какво да правят при нас. Това първо.

И второ – трябва много ясно да осъзнаваме, че войната се развива технологично. И решенията, които могат много бързо да влияят на хода на нашата война, все повече остаряват.

Например, голямата авиация – това е, което остана на Америка, определени видове ракети останаха на американците. И така, като цяло това е всичко, с което Съединените щати могат да участват в Третата световна, при тази пълзяща ескалация в Европа и у нас. Ядреното оръжие изобщо го изключвам от тези рамки, не е особено интересно да разсъждаваме за него. Тоест пакетът от инструменти, с които САЩ изобщо могат да влияят на хода на военните конфликти по света, намалява. Много голям, огромен, интензивен напредък има у нас. При руснаците също, и там се появяват морски дронове... Например, убеден съм, че САЩ вече няма да могат да контролират Балтийско море. Те и в Червено море едва успяха да постигнат нещо. А и по-скоро изглежда, че се оттеглиха, отколкото да са постигнали нещо.

Какво могат да направят? Да ни дадат повече ракети. А ще помогне ли това в определен момент? Не съм убеден. Тоест европейските въоръжени сили и американските въоръжени сили вече стремително остаряват. А цялата елементна база на новите конфликти ще е свързана повече с Китай.

- Какви ще са позицията и действията на Китай, ако види, че Путин губи войната? И защо Зеленски отправи такава остра критика към него в речта си в ООН?

- Очевидно е, че Китай изобщо е страна без външна стратегия, според мен. Ако при американците има демокрация, някаква съвкупност от ценности, то Китай изобщо няма ценности, които да транслира навън. Няма култура, която да транслират навън. Следователно, при тях има неразбиране защо изобщо съществуват като страна, като играч на международната арена.

Имат тази чисто икономическа, много примитивна идеология: "стоките", "нашите стоки", "Пътят на коприната" и т. н. Но при това икономиката на Китай е далеч от самодостатъчност. И също има своите проблеми дори в условията на силната си интегрираност в световната икономика.

Имам предвид, че Китай е блато. И то просто следва рамките на съществуващата ситуация, постфактум. Те трябва да са наясно, че ще ги отрежат: всичките конфликти просто слагат кръст на всякакви опити за създаване на обединение между Китай и Европа, тъкмо обратното – положението им се влоши. Полша затвори границите си, после ги отвори, после пак ще ги затвори. Това е колосален риск. Вече ще се страхуват да превозват натам големи пратки със стоки. Десетки милиарди, ако не греша, може би и повече, стотици милиарди стоки преминаваха през Беларус – Русия, Беларус и Полша – към Европа. Е, край, вече не. Покрай Африка ли ще ги транспортират сега? Суецкият канал също е проблемен, поради своите въпроси...

Тоест Китай ще заема същата пасивна позиция и занапред. Ако ще се занимава активно с нещо, то със сигурност няма да е решаването на нашия конфликт, а въпросите с Тайван...

Цялата тази бизнес активност, китайска – те си стоят и мечтаят да продължат и занапред да доставят и на Русия, и на Украйна, да забогатяват благодарение на всичко това. С парите на Европа. Тоест, ние купуваме елементната база от Китай, правим свое оръжие в своите заводи в Украйна, в своите заводи в Европа. И Русия си прави на своя територия това оръжие. Китайците са доволни, поне от гледна точка на краткосрочните си интереси.

Със сигурност не бих очаквал от китайците проактивна политика. А на теория – да, ако там имаше някакъв друг режим, ако имаше някаква друга идеология, светоглед – биха могли да направят така, че или ние да загубим, или да направят така, че Русия да загуби. Това е абсолютно във възможностите им, потенциално. Потенциално това е единствената страна, която може чрез свои санкции да повлияе на хода на конфликта. Чисто икономически.

- Има усещане, че мащабно настъпление не е възможно нито от страна на окупационните войски, нито от наша страна. Има ли вероятност настъпателните действия от двете страни с времето просто да затихнат и всичко да премине в позиционни престрелки, а по принцип да не бъде подписано никакво мирно споразумение? И така да живеем с подобен тлеещ конфликт за години напред, без възможност да го приключим или да го регулираме. Каква е вероятността от такъв сценарий и доколко е изгоден за нас?

- Мисля, че е практически нулева. Сега е в ход качествена промяна в парадигмата на самата война. Състезанието все повече се измества в технологичната плоскост. Който овладее иновациите по-бързо, тоест създава и усвоява, разпространява и мащабира иновациите – по този начин ще влияе на всичко, което е на терен.

Условно казано, сега разширяваме "сивата" зона на сухопътния коридор към Крим, постепенно поставяме Крим под дронова обсада. По същия начин те ще поставят под дронова обсада всички градове, до които успяват да достигнат. Какво ще се случва на земята, това вече е второстепенен въпрос.

Ето сега Херсон. Мисля, че ако не правим нищо, те фактически ще го вземат от нас обратно и ще го превърнат в  "сива" зона. Там само ще тичат наши военни с оборудване за радио-електронна борба и с дронове. И също ще летят техни дронове. Ето такава е перспективата. Същото е със Запорожие, Харкив, Суми. И т. н.

Това е много сериозно предизвикателство, което ни приближава неумолимо. Засега няма никакъв признак, че нашият Генерален щаб, украинската власт смята системно да противодейства на това. Виждаме технологично настъпление, настъпление чрез разширяване на "сивата" зона от страна на руснаците. И тя ще расте.

*Игор Луценко е военнослужещ, бивш депутат от партията "Батькивщина", активист на Евромайдана. От 24 февруари 2022 г. служи във Въоръжените сили на Украйна, присъединява се към въздушното разузнаване.  

По-рано, през 2015 г., става съосновател на Центъра за поддръжка на въздушното разузнаване.

От 2023 г. е инструктор на боен отряд 190 в учебния център.

Той е икономист по образование. Писател, общественик, основател и редактор на интернет издания.

 Превод: Faktor.bg