Хора от близкото обкръжение на Владимир Путин, както и източници, с които съм разговарял през годините, още преди началото на войната предупреждаваха, че съществува реална опасност Русия да бъде тласната към военен конфликт. Според тях основният мотив е бил страхът на Путин, че властта му започва да се разклаща и че няма да може безкрайно да запази сегашния модел на управление. Това коментира разследващият журналист Христо Грозев в интервю за популярен Youtube канал.  

Тези опасения се засилват заради нарастващото социално недоволство и критичното отношение на по-младите поколения в Русия към системата, изградена от Кремъл. Путин отлично разбира риска от подобни процеси и именно затова войната се превръща в инструмент за мобилизация на обществото, за потискане на вътрешното напрежение и за консолидиране на властта около режима.

Според тази логика Кремъл е разчитал, че чрез военен конфликт

ще затвърди позициите си и ще удължи живота на системата

Реалността обаче се оказа различна. Вместо да стабилизира режима, войната започна постепенно да ускорява процесите на вътрешно изтощение и ерозия на доверието към властта.

Според разследващия журналист вече съществуват обективни предпоставки за конфликт между Кремъл и части от руския елит, включително представители на силовите структури. Въпросът не е дали напрежение има, а докъде може да стигне то.

Голяма част от руските елити дълго време приемаха негласния договор с властта – политическа лоялност срещу финансова стабилност и достъп до огромни ресурси. След началото на войната обаче този баланс започна да се разпада. Санкциите, международната изолация и икономическите ограничения нанесоха тежки щети на системата, а Кремъл постепенно изгуби възможността да „купува“ лоялност по стария модел.

Според анализатори днес Путин вече

няма какво съществено да предложи на елита

Липсват нови ресурси за преразпределение, достъпът до западни пазари е ограничен, а икономическите възможности на Русия намаляват. За разлика от 2014 година, когато анексирането на Крим създаде нови икономически и политически дивиденти за близките до Кремъл кръгове, войната в Украйна не донесе очакваните ползи, изтъква разследващият журналист.

Тъкмо обратното – все по-често в изтекли вътрешни комуникации и хакнати кореспонденции се виждат признаци на разочарование, сарказъм и критики към начина, по който Кремъл води войната. Част от руските елити поставят под съмнение стратегическите решения на властта, а критиките към военните действия стават все по-видими дори в среди, близки до режима.

Допълнително напрежение поражда и фактът, че войната не приключи с бърза победа, както очевидно е очаквал Кремъл. Вместо кратка операция Русия се оказа въвлечена в продължителен и изтощителен конфликт, чиито резултати остават несигурни. Именно това поражда

песимизъм сред част от силовите структури и военните среди

Дори фигури като Игор Гиркин, обявен за военнопрестъпник, известен с крайните си позиции и участие във войната, започнаха публично да критикуват действията на Кремъл, липсата на стратегия и слабостите на военното командване.

Според Грозев в Русия вече се оформят различни сценарии за вътрешен конфликт. Една част от силовиците настояват за още по-крайни действия и пълна ескалация на войната, докато други осъзнават, че конфликтът постепенно се превръща в стратегическа катастрофа за режима.

Най-опасният сценарий би бил момент, в който Путин издаде крайна заповед – например за използване на ядрено оръжие – а част от силовите структури откажат да я изпълнят. Подобен отказ би бил безпрецедентен сигнал за разпад на вертикалата на властта. Защото системата на Путин е изградена върху абсолютното подчинение, а дори единичен акт на неподчинение може да отключи лавинообразен процес вътре в режима.

Именно затова Кремъл избягва подобни крайни решения – не защото липсват заплахи, а защото няма гаранция, че цялата система ще остане безусловно лоялна.

Според наблюдатели значителна част от протестния потенциал в Русия се намира именно сред добре информирани представители на службите –

структури като ГРУ и ФСБ,

които разполагат с реална информация за ситуацията на фронта, икономическите проблеми и вътрешните рискове пред режима.

Паралелно с това част от елитите вече подготвят резервни сценарии за собственото си бъдеще – включително изнасяне на капитали, прехвърляне на активи и планове за напускане на Русия при евентуална вътрешна криза.

Войната в Украйна показа и още нещо – огромната роля на информационната война, пропагандата и задкулисните играчи, които влияят върху конфликта отвъд официалните държавни позиции. Именно в тази невидима битка Кремъл днес изглежда все по-уязвим, посочва Христо Грозев.

Превод: Faktor.bg