Министрите на енергетиката на страните от ЕС не успяха да се споразумеят за общи мерки за спиране на ценовата криза на пазара на енергия. Днес те се събраха на извънредно заседание в Люксембург, за да обсъдят драстичното увеличаване на сметките за потребителите. Държавите от ЕС сами ще преценяват как да противодействат на увеличението и дали да въведат краткосрочни или дългосрочни мерки.

Енергийният микс на отделните държави в ЕС е много различен, различни са и данъчните ставки и икономическата ситуация. Затова според еврокомисаря по енергетиката е много трудно да се намери единно решение за справяне с ценовата криза. Еврокомисията предложи преди две седмици набор от мерки като намаляване на данъците за бизнеса или подпомагате на най-уязвимите домакинства чрез ваучери или разсрочване на сметки.

"Мисля, че най-окуражаващото послание дойде от няколко министри, които съобщиха, че на национално ниво вече са взети някои от мерките, които бяха предложени от Европейската комисия. В този момент 19 правителства на държави от ЕС са обявили намерение или пък вече са привели в действие мерки, които да смекчат въздействието на високите цени върху потребителите", заяви еврокомисарят по енергетиката Кадри Самсон.

Някои от държавите, сред които са Франция и Испания, настояват за структурна реформа на енергийния пазар на ЕС и за въвеждането на система на съвместно купуване на газ. Засега обаче тази идея не намира всеобща подкрепа.

Част от държавите, сред които е и Германия, смятат, че няма нужда от реформа на пазара на енергия. Според тях високите цени на енергията са временно решение. Еврокомисията настоява, че единственото трайно решение на кризата е възобновяемата енергия и зеленият преход. Но и по тази тема държавите се разминават в позициите си.

"България предлага да бъде създадена временна европейска рамка за държавни помощи заради настоящата криза с цените на електроенергията", каза министърът на енергетиката Андрей Живков в рамките на заседанието.

"Нашата страна подкрепя възможността за създаване на европейски кризисен фонд, който да мобилизира финансови ресурси чрез продажба на допълнителни количества квоти за емисии парникови газове, освободени от резерва за пазарна стабилност", подчерта Живков.

"Забавянето на икономиките в ЕС ще окаже допълнителна тежест върху българската икономика предвид силната й свързаност с европейските пазари, особено в сектори като машиностроенето, текстилната индустрия, производството на електроника, добивната индустрия, строителството и други", каза още Живков.