Икономистът и философ, доц. Красен Станчев, не вижда опасност пред България заради отлагането на приемането на Бюджета 2022 г.
На 12 януари Народното събрание гласува на първо четене удължаването на Бюджет 2021 до 31 март. Решението бе подкрепено от 122 народни представители, 10 бяха „против“, а 74 се „въздържаха“.
Според доц. Станчев отлагането на приемането на бюджета за тази година е мотивирано.
„По-добре е да има ясна 3-годишна рамка, за да може правителството да прецени дългосрочно приходите и разходите“, подчерта той и добави: „Тъй като не могат да разпишат подробно какви трябва да бъдат политиките през следващите години, ще актуализират бюджета тогава, когато ги формулират“.
Доц. Станчев прогнозира, че това най-вероятно ще стане в средата на годината.
Икономистът заяви, че част от разходите, които всички са смятали за наложителни, бяха актуализирани през последните два дни от работата на предходния 46 парламент. „Сега се изпълняват именно тези месечни разходи, които са съгласувани тогава и няма никакъв проблем“, каза още доц. Станчев.
Той припомни, че България и друг път се е озовавала в ситуация, когато бюджетът е бил приеман дори в средата на годината. Такъв е случаят с 1997 г. след прочутата Виденова зима и хиперинфлация. Държавният бюджет е приет през лютото едва след провеждането на парламентарните избори. Сходна е и ситуацията през 1993 г., когато заради сериозната обезценка на лева спрямо долара бюджетът е приет през април-май. /БГНЕС
Фактор
На 12 януари Народното събрание гласува на първо четене удължаването на Бюджет 2021 до 31 март. Решението бе подкрепено от 122 народни представители, 10 бяха „против“, а 74 се „въздържаха“.
Според доц. Станчев отлагането на приемането на бюджета за тази година е мотивирано.
„По-добре е да има ясна 3-годишна рамка, за да може правителството да прецени дългосрочно приходите и разходите“, подчерта той и добави: „Тъй като не могат да разпишат подробно какви трябва да бъдат политиките през следващите години, ще актуализират бюджета тогава, когато ги формулират“.
Доц. Станчев прогнозира, че това най-вероятно ще стане в средата на годината.
Икономистът заяви, че част от разходите, които всички са смятали за наложителни, бяха актуализирани през последните два дни от работата на предходния 46 парламент. „Сега се изпълняват именно тези месечни разходи, които са съгласувани тогава и няма никакъв проблем“, каза още доц. Станчев.
Той припомни, че България и друг път се е озовавала в ситуация, когато бюджетът е бил приеман дори в средата на годината. Такъв е случаят с 1997 г. след прочутата Виденова зима и хиперинфлация. Държавният бюджет е приет през лютото едва след провеждането на парламентарните избори. Сходна е и ситуацията през 1993 г., когато заради сериозната обезценка на лева спрямо долара бюджетът е приет през април-май. /БГНЕС
Още от Бизнес
Промишленото производство у нас нарасна през юни, но бележи спад спрямо 2025 г.
Най-съществен ръст през юни спрямо предходния месец е отчетен при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Но в добивната промишленост е регистриран сериозен спад от 10,8%, отчита НСИ.
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери