Икономистът и философ, доц. Красен Станчев, не вижда опасност пред България заради отлагането на приемането на Бюджета 2022 г.
На 12 януари Народното събрание гласува на първо четене удължаването на Бюджет 2021 до 31 март. Решението бе подкрепено от 122 народни представители, 10 бяха „против“, а 74 се „въздържаха“.
Според доц. Станчев отлагането на приемането на бюджета за тази година е мотивирано.
„По-добре е да има ясна 3-годишна рамка, за да може правителството да прецени дългосрочно приходите и разходите“, подчерта той и добави: „Тъй като не могат да разпишат подробно какви трябва да бъдат политиките през следващите години, ще актуализират бюджета тогава, когато ги формулират“.
Доц. Станчев прогнозира, че това най-вероятно ще стане в средата на годината.
Икономистът заяви, че част от разходите, които всички са смятали за наложителни, бяха актуализирани през последните два дни от работата на предходния 46 парламент. „Сега се изпълняват именно тези месечни разходи, които са съгласувани тогава и няма никакъв проблем“, каза още доц. Станчев.
Той припомни, че България и друг път се е озовавала в ситуация, когато бюджетът е бил приеман дори в средата на годината. Такъв е случаят с 1997 г. след прочутата Виденова зима и хиперинфлация. Държавният бюджет е приет през лютото едва след провеждането на парламентарните избори. Сходна е и ситуацията през 1993 г., когато заради сериозната обезценка на лева спрямо долара бюджетът е приет през април-май. /БГНЕС
Фактор
На 12 януари Народното събрание гласува на първо четене удължаването на Бюджет 2021 до 31 март. Решението бе подкрепено от 122 народни представители, 10 бяха „против“, а 74 се „въздържаха“.
Според доц. Станчев отлагането на приемането на бюджета за тази година е мотивирано.
„По-добре е да има ясна 3-годишна рамка, за да може правителството да прецени дългосрочно приходите и разходите“, подчерта той и добави: „Тъй като не могат да разпишат подробно какви трябва да бъдат политиките през следващите години, ще актуализират бюджета тогава, когато ги формулират“.
Доц. Станчев прогнозира, че това най-вероятно ще стане в средата на годината.
Икономистът заяви, че част от разходите, които всички са смятали за наложителни, бяха актуализирани през последните два дни от работата на предходния 46 парламент. „Сега се изпълняват именно тези месечни разходи, които са съгласувани тогава и няма никакъв проблем“, каза още доц. Станчев.
Той припомни, че България и друг път се е озовавала в ситуация, когато бюджетът е бил приеман дори в средата на годината. Такъв е случаят с 1997 г. след прочутата Виденова зима и хиперинфлация. Държавният бюджет е приет през лютото едва след провеждането на парламентарните избори. Сходна е и ситуацията през 1993 г., когато заради сериозната обезценка на лева спрямо долара бюджетът е приет през април-май. /БГНЕС
Още от Бизнес
WSJ: Скандинавската формула за просперитет в опасния и фрагментиран свят
Предишният свят е изчезнал. Русия заплашва територията на скандинавските страни, Китай заплашва пазарите им и вече не могат да разчитат на САЩ за защита, но те намират път да се адаптират към новата реалност.
Тод Боули прояви интерес към активите на „Лукойл“, включително българската рафинерия
Милиардерът има подкрепата на американското правителство и влиятелни фигури от Персийския залив, свързани със семейство Тръмп, за да участва в наддаването за международните активи на „Лукойл“
България напуска московска банка, НС одобри връщането на 15,1 млн. евро за 20 години
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че със споразумението с Международната банка за икономическо сътрудничество се уреждат взаимни условия с нея , така че страната ни да не бъде ощетена