Възраждането на въглищните централи е с ограничен срок на действие. В условията на енергиен дефицит изглежда абсурдно да намалим емисиите от въглищните централи с 43% до края на 2025 г. 
Това заяви в интервю за БГНЕС Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

По думите му, ефектът от войната на Русия в Украйна е негативен, тъй като стандартните трасета, по които се доставяха енергийни суровини на практика вече не работят. Действа забрана за внос на петрол в цяла Европа. България получи дерогация, но също има краен срок – две години, за да преустанови вноса от Русия, съответно да намери нови доставки. В Европа също така беше забранен вносът на въглища. Вносът на природен газ от Русия намалява, така че много неща се промениха и съответно това променя цялата енергийна ситуация в Европа, което неминуемо се отразява и върху България, подчерта Калоян Стайков.

Експертът отбеляза, че доставките на природен газ рязко поскъпнаха през годината заради голямата несигурност и спекулациите – ще има ли количества или не, и на какви цени, а паралелно с това се увеличиха и цените електрическата енергия. По думите му голяма част от производството на електрическа енергия, особено в Западна Европа, разчита на природен газ и когато неговата цена се вдига, се повишава и цената не електроенергията. Именно така се създава дефицит на енергия в цяла Европа, което рефлектира и върху нашите производства на електроенергия, тъй като евтиният ток, който се произвежда от „лошите въглища“, всъщност е все по-търсен, като това се наблюдава не само в българския износ, но и в Германия, Италия, Нидерландия, които отвориха старите си въглищни централи, които са най-евтиният, надежден и бърз алтернативен вариант в краткосрочен план.

„Ние така или иначе ще ги затворим рано или късно, просто защото въглищата имат съвсем естествен краен срок, който ще бъде наложен от пазара“, отбеляза експертът и допълни, че през 2021 г. заради изпреварващото търсене и през 2022 г. заради намаленото предлагане на намалените доставки на природен газ има възраждане на въглищните централи, но това е с ограничен срок на действие.

Стайков е на мнение, че големият въпрос е какво правим в дългосрочен план, защото по линията на Плана за възстановяване и устойчивост страната ни е поела ангажимент да намали емисиите от въглищни централи с 43% до края на 2025 г., а според него в условия на енергиен дефицит това изглежда абсурдно.

„Фокусът на политиката в момента трябва да бъде удължаване на този краткосрочен ангажимент за намаляване на емисиите и съответно търсене на алтернативи за затварянето на тези централи с по-ускорени темпове след този период“, смята той.

Икономистът заяви, че страната ни не е намерила алтернативи на руските доставки, а цената на природния газ в момента се движи на база метеорологични условия. Решението за по-ниска цена на природен газ е сключването на дългосрочен договор по примера на Германия, която сключи такъв с Катар. Стайков обърна внимание на въпроса дали си заслужава да се инвестират пари в развиване или разширяване на нови находища, в инфраструктура, пренос и доставки, ако след 10 години ЕС реши, че се отказва от природния газ. Той е категоричен, че този въпрос трябва да бъде решен през 2023 г. „Нивата на внос на руски газ вече са достигнали до 7-8% от общото потребление в ЕС, т.е. през следващата година дори на него не можем да разчитаме, така че това означава нови доставки, терминали за втечняване и за регазификация“, посочи експертът.

Стайков добави, че настоящият дългосрочен договор с „Газпром“ изтича в края на 2022 г. и в някакъв момент трябва да се вземе решение за нов договор, като различните варианти трябва да се анализират и да се даде крайна оценка за плюсовете и минусите на всеки един от страна на министерството. Той припомни, че още в началото МС обяви, че няма да подписва нов дългосрочен договор и определи, че служебното правителство се скри зад това решение с думите, че то не прави политики. „Ако приемем, че правителството е експертно, би трябвало това да е напълно в рамките на неговия мандат“, съобщи икономическият експерт и уточни, че забавянето на тези решения означава продължаване на несигурността, в която живеем от април насам, като очевидно няма значение дали ни управлява редовно, или служебно правителство.

„Когато нямаме представа какво се случва поне в рамките на една година, се създават такива рискове, които са трудни за управляване и според мен бизнесът с право негодува“, сподели той.

Стайков коментира и отстъпката от 25 стотинки за литър бензин А95 или дизел. По думите му тази помощ не промени значително ситуацията, защото в момента, в който беше обявена, цените растяха и когато влезе в сила, на практика беше изядена от увеличението. При електроенергията подпомагането той определи като твърде щедро и обясни, че въведеният таван на цената от 250 лева, не се осъществява никъде в Европа и е „революционно решение и като размер, и като обхват“. Експертът е категоричен, че помощта винаги трябва да бъде целенасочена, таргетирана към най-нуждаещите се и съответно размерът трябва да бъде съобразен с техните нужди, защото едни домакинства имат нужда от малко помощ, други имат нужда от по-голяма помощ. През 2023 г. помощта се увеличава и таванът пада на 200 лева, което той нарече „изключително вредна политика“.

Очевидно е обаче, че ситуацията на енергийните пазари няма да се нормализира за няколко месеца. Стайков подчерта, че войната единствено засили процесите, не ги предизвика и не беше катализатор, а те вече се развиваха и тя добави допълнително тежест върху цялата ситуация. По думите му тежестта върху бюджета трябва да се планира за години напред и съответно колкото по-голяма е тази тежест, толкова по-трудно се управляват и публичните финанси. Икономистът отбеляза, че парламентът натовари бюджета с още допълнителни ангажименти, с данъчни облекчения, с допълнителни субсидии, с допълнителни помощи и т.н. „Трябва да се мисли по-дългосрочно и стратегически, защото догодина очакваме влошаване на икономиката, на публичните финанси, продължаващо увеличаване на лихвените проценти, което означава допълнителни разходи за обслужване на дълга“, каза още той. Стайков допълни, че това ограничава фискалното пространство и инструментите, с които правителството разполага, за да подпомага и бизнеса, и домакинствата.