Като член на Международната хидроенергийна асоциация (IHA), Асоциация "Хидроенергия" представя най-новия доклад за развитието на сектор хидроенергия. Цялата му версия може да видите тук.

Основните аспекти от ежегодния доклад на организацията подчертават критичната роля на хидроенергията в изпълнението на глобалния енергиен преход и целите за нулеви емисии на ООН.  По данни на IHA, за да се постигнат тези цели в световен мащаб хидроенергията трябва да удвои своя капацитет до 2050 г. През 2023 г. в Европа има общо 259GW инсталирана хидроенергийна мощност, включително 54GW помпено-акумулиращи мощности (ПАВЕЦ) Новият хидроенергиен капацитет за тази година е 596MW, включително 121MW нови ПАВЕЦ. Водноелектрическите централи в Европа са произвели 637 TWh електроенергия, което почти достига средното производство за 2020 и 2021 г. 
Климатичните промени, на които станахме свидетели в последните години, изискват изграждането на по-устойчива инфраструктура за управление на водните ресурси. Хидроенергията е от съществено значение за смекчаване на негативните ефекти, чрез предоставянето на комплексни услуги за съхранение и регулиране на водните потоци. Новите технологии, включително дигитализацията и хибридизацията с батерии, значително подобряват ефективността и надеждността на хидроенергийните мощности. Тези нововъведения позволяват по-ефективно и сигурно управление на водните ресурси и осигуряват иновативното развитие на сектора, което е от съществено значение за бъдещата експлоатация.
В България хидроенергийният сектор продължава да играе важна роля в енергийната система на страната с над 3GW инсталирана мощност. У нас активно се работи върху модернизацията на съществуващите хидроенергийни съоръжения, включително хибридни системи и нови ПАВЕЦ, които подобряват капацитета за съхранение на енергия и ще повишат устойчивостта на електроенергийната система.

ВЕЦ имат множество предимства, които ги правят важен и устойчив източник на електроенергия. Едно от най-значимите им предимства е, че те не предизвикват емисии от парникови газове и не произвеждат токсични отпадъци, което ги прави екологично чисти. Експлоатационните разходи и тези за поддръжка на ВЕЦ са ниски, а жизненият им цикъл е изключително дълъг, което допълнително увеличава тяхната рентабилност. Водната енергия може да се използва при условия на променливо търсене, като ВЕЦ могат да достигнат максималната си мощност в рамките на няколко минути, за разлика от топлоелектрическите централи, които изискват няколко часа за същото.

Към момента Китай, Бразилия, САЩ, Канада и Русия са водещи по инсталиран хидроенергиен капацитет през 2023 г., като почти половината от новите инсталации са в Китай. В Европа се набляга на модернизацията и развитието на помпено-акумулиращите мощности с цел постигане на 42.5% възобновяема енергия до 2030 г. В Африка хидроенергията вече осигурява 40% от електричеството в субсахарска Африка, но 90% от потенциала на континента остава неизползван. В Южна Америка хидроенергията допринася за 45% от електроснабдяването, а над 13GW проекти са в процес на развитие. В Централна Америка хидроенергията осигурява над 30% от електричеството, а в САЩ има огромен потенциал за модернизация.

През 2023 г. глобалният хидроенергиен капацитет нараства до 1,412GW, но за да се постигнат целите за нетни нулеви емисии до 2030 г. е необходим годишен ръст от малко над 26GW. Хидроенергията остава най-големият източник на възобновяема енергия, като ПАВЕЦ осигуряват над 90% от съхранената енергия в света. Изчисленията показват, че за да се удвои капацитетът на хидроенергията до 2050 г., ще са необходими кумулативни инвестиции от приблизително 3.7 трилиона щатски долара или около 130 милиарда долара годишно, което е повече от два пъти текущото ниво на финансиране. 

Асоциация „Хидроенергия“ е организация с нестопанска цел и представлява стратегическите инвеститори в хидроенергийния сектор в България. Членове на Асоциацията представляват 52,4% от частния сектор по отношение на инсталирани мощности и 55,8% по отношение на производство на хидроенергия.