Резултатите от дългосрочната енергийна дипломация между Гърция и България в областта на петрола и природния газ ще бъдат ратифицирани днес в Атина от министър-председателя Кириакос Мицотакис и българския президент Румен Радев с подписването на две двустранни споразумения, по които се работи от октомври насам.
Първото се отнася до реализацията на петролопровода „Бургас-Александруполис“ за пренос на нефт в обратен поток спрямо първоначалния му проект.
Проектът беше замислен за транспортиране на количества руски нефт до Средиземно море през пристанището на Александруполис, като заобикаляне на пролива Босфор, но беше отменен през 2011 г. с оттеглянето на България. Идеята за изграждане на проекта се появи отново в условията на енергийната криза, този път с обратен поток на петрола: От пристанището в Александруполис той ще достига до рафинериите на Черно море в България.
България ще поеме водеща роля в неговото възраждане и функционирането му в обратен поток. Планът за съживяване на петролопровода Бургас-Александруполис беше оповестен за първи път на 20 ноември от българския министър на енергетиката Росен Христов на конференция на IENE в Атина. През 2024 г. изтича срокът на разрешението, получено от ЕС. Междувременно Турция увеличи петкратно таксите за преминаване през Босфора, което, заедно с други фактори, принуждава българското правителство да намери икономически жизнеспособно решение за доставки, съвместимо с европейската политика на отказ от зависимостта от Русия. Петролопроводът Бургас-Александруполис, според изявленията на Росен Христоф в българските медии, е единственото решение, което може да осигури дългосрочна работа на рафинерията с евтин петрол.
От гръцка страна, на бизнес ниво, групата "Копелузу" е взела активно участие в съживяването на проекта.
Проектът в новия си вид и за разлика от първоначалния план изглежда има пълната подкрепа на САЩ и ЕС в рамките на стратегията за пълна независимост от руските изкопаеми горива. Фактори, запознати с дискусиите на дипломатическите форуми, оценяват, че именно защото подкрепя тази политика, това му проправя пътя за осигуряване на финансиране от ЕБВР и ЕИБ. Същите фактори изтъкват геополитическото измерение на проекта, "като нов компонент на вертикалния коридор за природен газ, който се допълва и от преноса на нефт от юг на север".
Второто междуправителствено споразумение, което ще бъде подписано днес в Атина, се отнася до съхранението на 0,3 тераватчаса природен газ в български хранилища от името на Гърция и в същото време до съответното количество втечнен природен газ в хранилището Ревитуса край Атина от името на северната съседка на Гърция.
Освен с гръцкия премиер, българският държавен глава ще проведе среща и с президента Катерина Сакеларопулу. /БГНЕС
Фактор
Първото се отнася до реализацията на петролопровода „Бургас-Александруполис“ за пренос на нефт в обратен поток спрямо първоначалния му проект.
Проектът беше замислен за транспортиране на количества руски нефт до Средиземно море през пристанището на Александруполис, като заобикаляне на пролива Босфор, но беше отменен през 2011 г. с оттеглянето на България. Идеята за изграждане на проекта се появи отново в условията на енергийната криза, този път с обратен поток на петрола: От пристанището в Александруполис той ще достига до рафинериите на Черно море в България.
България ще поеме водеща роля в неговото възраждане и функционирането му в обратен поток. Планът за съживяване на петролопровода Бургас-Александруполис беше оповестен за първи път на 20 ноември от българския министър на енергетиката Росен Христов на конференция на IENE в Атина. През 2024 г. изтича срокът на разрешението, получено от ЕС. Междувременно Турция увеличи петкратно таксите за преминаване през Босфора, което, заедно с други фактори, принуждава българското правителство да намери икономически жизнеспособно решение за доставки, съвместимо с европейската политика на отказ от зависимостта от Русия. Петролопроводът Бургас-Александруполис, според изявленията на Росен Христоф в българските медии, е единственото решение, което може да осигури дългосрочна работа на рафинерията с евтин петрол.
От гръцка страна, на бизнес ниво, групата "Копелузу" е взела активно участие в съживяването на проекта.
Проектът в новия си вид и за разлика от първоначалния план изглежда има пълната подкрепа на САЩ и ЕС в рамките на стратегията за пълна независимост от руските изкопаеми горива. Фактори, запознати с дискусиите на дипломатическите форуми, оценяват, че именно защото подкрепя тази политика, това му проправя пътя за осигуряване на финансиране от ЕБВР и ЕИБ. Същите фактори изтъкват геополитическото измерение на проекта, "като нов компонент на вертикалния коридор за природен газ, който се допълва и от преноса на нефт от юг на север".
Второто междуправителствено споразумение, което ще бъде подписано днес в Атина, се отнася до съхранението на 0,3 тераватчаса природен газ в български хранилища от името на Гърция и в същото време до съответното количество втечнен природен газ в хранилището Ревитуса край Атина от името на северната съседка на Гърция.
Освен с гръцкия премиер, българският държавен глава ще проведе среща и с президента Катерина Сакеларопулу. /БГНЕС
Още от Бизнес
Милен Велчев и Николай Василев говорят на различни езици - две царски юпита, два различни прочита на кабинета „Радев“
Единият вижда стабилност в лицето на Гълъб Донев, другият определя бюджета му като „свинщина“ и настоява той да бъде изхвърлен
NYT: Близо 1 млн. фенове на Тръмп са загубили почти 4 млрд. долара от мемкойна $TRUMP
Според изданието моделът на мемкойна е бил структуриран така, че да носи приходи на Тръмп независимо дали цената на токена се покачва или спада.
CNN: Решението на Тръмп да не поднови споразумението с Мексико и Канада създава още повече несигурност
През 2024 г. САЩ са внесли стоки на стойност над 900 милиарда долара от двете съседни страни