Служебното правителство работи усърдно по редакцията, завършването и представянето за одобрение в Европейската комисия на Националния план за възстановяване и устойчивост, с проекти по който страната ни възнамерява да кандидатства за безвъзмездно финансиране от европейския план за възстановяване в размер на 12 млрд. лв. с опция сумата чрез кредитиране до достигне 60 млрд. лв.

Отменено е също така решението на предишния екоминистър Емил Димитров-Ревизоро, според което не е необходима екологична оценка на плана, което отвара вратата за извършването на такава, както настояват природозащитници. След като е разгледал постъпили жалби от неправителствени организации, министърът на околната среда и водите Асен Личев е проверил случая и решил, че са налице основания за оттегляне на решението за липсата на необходимост от провеждане на процедура по екологична оценка. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в четвъртък.

Ако Личев не бе сторил това, можеше да бъде блокиран в съда ключовият документ и така съвсем да се забави внасянето му за одобрение в Европейската комисия и съответно кандидатстването с български проекти и получаване на финансирането.

Сега процедурно планът, който все още не е одобрен официално от Министерския съвет, но не е ясно все още какви корекции ще претърпи корекции от служебното правителство, трябва първо да бъде приет от кабинета, а след това да бъде внесен в МОСВ, където вече да се задейства процедурата по оценка на въздействието на политиките и инвестиционните намерения, заложени в плана.

За екооценка на този документ, каквито са и изискванията на българското екозаконодателство, призоваха само преди дни от организацията "Зелени закони".

Природозащитниците също така настояват за преразглеждане на някои от заложените в плата проекти и те да бъдат коригирани и съответно преразпределено финансирането. Засега от правителството не са коментирали какво ще предприемат по плана за възстановяване, който трябваше да бъде внесен в Еврокомисията за одобрение до 30 април. Ако това беше станало, страната не можеше да има достъп до въпросните 12 млрд. лева още през есента. Вместо това предишният вицепремиер за еврофондовете Томислав Дончев го прати за неофициално съгласуване с Брюксел.

Проектът на плана за възстановяване обаче и след двете си редакции от предишното правителство на ГЕРБ търпи критики заради това, че залага на усвояването на пари с неясен ефект за постигане на европейските цели за позеленяване на икономиката и намаляване на парниковите газове.

"Има отворени въпроси, т.е. технически неизправности, които службите на ЕК неформално ни индикират, че не са готови. Т.е. той в сегашния си вид не е готов, а в същото време ние искаме да го подобрим", коментира същевременно служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов пред БНТ в четвъртък.
Той обясни, че предишното правителство не е спазило подходът на другите държави да развият първоначално плана като макрорамка, след което да се доразвие от отделните по-специфични по ресори министерства и експерти.

Някои от критиките са, че в сферата на декарбонизацията нямаме достатъчно амбиция, заложените проекти не са достатъчно и не са достатъчно ефективни, припомни Пеканов. Според него, освен тук, в социалната сфера също може да има подобрение.

Той каза, че е започнала много интензивна работа за подобряването на проекта на плана за възстановяване и всеки ден се провеждат срещи.

"Социалните партньори също казаха, че винаги може да се подобри Планът, но те също така сложиха тежест върху това, че ние искаме част от тези средства да започнат да идват тази година, защото това ще помогне на възстановяването на икономиката. И съответно има един много деликатен баланс между това да се опитаме да подобрим още плана, но и да не се забавяме много, да се опитаме възможно в най-кратък срок той да е готов. В рамките на този служебен кабинет се опитваме той да е готов", посочи Пеканов.

Той допълни, че се работи активно по осигуряване на прозрачност за изразходването на европейските средства. Той е назначил проверки по всички оперативни програми, за да има сигурност, че те се договарят и изпълняват в нужните срокове. Върви и планирането по следващия програмен период.

"По две от оперативните програми има някои притеснения, но бях уверен от управляващите органи, че това е стандартна процедура и винаги в края на програмния период средствата успяват да бъдат договорени, изпълнени и усвоени. Става дума за това, че процентът на изпълнение не е толкова висок, колкото по другите оперативни програми", обясни Пеканов.

Той допълни, че мониторингът е много важен, да се осигури тези средства да стигнат до хората. Такива механизми вече са заложени отчасти в плана за възстановяване. Според него един от най-важните приоритети е ЕК да осигури средствата и те да стигна до българите.