Брюксел планира да направи промени в пазара на електроенергията на единния блок, за да даде приоритет на по-евтината възобновяема енергия, заяви енергийният комисар Кадри Симсон, въпреки предупрежденията от индустрията, че реформите могат да задушат инвестиции във вятърни и слънчеви ферми, съобщава "Файненшъл таймс".

Кадри Симсон посочи, че Европейската комисия е била под "много силен политически натиск" да препроектира пазара, за да намали сметките за потребителите, тъй като ЕС се бори с най-предизвикателната си енергийна криза в продължение на десетилетия.

"Ние работим при изключителни обстоятелства и предоставяме реформите по-бързо, отколкото обикновено прави Комисията", каза тя в интервю за финансовото издание.

Симсон отбеляза, че ЕК  търси как да донесе "ползи на потребителите от по-голям дял от възобновяемите енергийни източници". "Ще ни трябват и електроцентрали, но не искаме да създаваме система, в която те ще работят 24 часа 7 дни седмично", добави тя.

В проект на документ, очертаващ възможните реформи, видян от "Файненшъл таймс", Комисията предлага да се направи възобновяемата енергия по-силно отразяваща своите "истински производствени разходи“, като се има предвид, че след като инфраструктурата е изградена, енергийният източник на вятърна или слънчева централа е по същество безплатен.



Проектодокументът също така предлага разширяване на данъка за компаниите за възобновяема енергия, чиито постъпления да се предоставят на потребителите и който данък трябва да изтече през 2023 г.

Предложенията за подобряване на пазара на електроенергия на блока идват след месеци натиск от няколко държави-членки, по-специално Франция и Испания, които призоваха Комисията да прекрати системата, при която най -скъпото гориво в блока - в момента газ - определя цената за цялата генерирана енергия.

Моделът приоритизира възобновяемата и ядрената енергия, за да задоволи първото търсене на електроенергия, последвано от газ и въглища. Цените са определени от окончателния генератор, призован да отговори на търсенето, което означава, че цените на възобновяемата енергия често са привързани към цената на изкопаемите горива.

Това насърчи инвестициите във възобновяеми енергийни източници, които са се възползвали от по-високите разходи за газ, но означава, че потребителите плащат високи цени и за възобновяемата енергия, въпреки по-ниските производствени разходи.

Политиците на ЕС твърдят, че миналогодишното рекордно увеличение на европейските цени на газа и нарастващия брой проекти за чиста енергия подкопават системата.

Единният блок е изправен пред продължаващи трудности през 2023 г. Международната агенция по енергетика предупреди, че намаляването на тръбопроводния газ от Русия рискува да остави ЕС с недостиг от 30 милиарда кубически метра горивото през настоящата година, което е около 7 на сто от консумацията през 2021 г.

Възобновяемите енергийни източници представляват около две пети от европейското производство на електроенергия през 2020 г., като други 36% идват от изкопаеми горива и 25 на сто от ядрените, според данните на Европейската комисия.

Франция, най-големият производител на ядрена енергия в ЕС, и Испания, която генерира почти половината от енергията си от възобновяемите енергийни източници, бяха най-гласовите защитници на отделянето на цени на газ и на енергията от възобновяеми източници.

Ръководителите на индустрията обаче заявиха, че предложенията на Брюксел ще подкопаят дългосрочните договори като споразумения за покупка на електроенергия (PPA). Те се основават на средно ценообразуване през срока на договора и гарантират, че енергийните доставчици получават възвръщаемост на своята инвестиция.

Кристиан Зинглерсен, ръководител на енергийния регулатор на ЕС, заяви, че дългосрочните промени трябва да осигурят "правилните инвестиционни сигнали за цялата нова конструкция, необходима за осъществяване на нашия много ускорен и амбициозен енергиен преход".

Брюксел заяви, че ще започне консултация относно възможните реформи и ще публикува пълно предложение до края на март.

Данъкът свръхпечалба беше сред няколкото мерки за спешни случаи, предприети от ЕС миналата година, за да се облекчи енергийната криза. ЕС поиска от държавите членки да намалят потреблението на газ с около 15 на сто и одобриха временен данък свръхпечалба за нефтените и газовите компании.

През декември пък беше одобрен ценови тава за природния газ, за да се предотврати синьото гориво да се повиши отново до рекордните близо 350 евро за мегаватчас в края на август 2022 г.

Норвегия, която замени Русия като най-големият износител на газ в ЕС след пълномащабното нахлуване в Украйна в Москва през февруари, критикува блока за потенциално влошаване на проблема с доставките.

"Ценовите ограничения не решават основния проблем, че има липса на енергия на европейския пазар. Поставяйки таван на цените, съществува риск той да влоши основната ситуация “, заяви Амунд Вик, държавен секретар в Министерството на петрола и енергетиката на северната държава, цитиран от БНР.

Симсон обаче защити ценовия таван, казвайки, че Брюксел не би го предложил, "освен ако не сме убедени, че трябва да направим нещо, за да могат европейските потребители да избегнат тези високи цени“.

Освен това тя отрече, че корупционният скандал, включващ твърдения за подкуп от страна на Катар на депутати от европарламента, ще засегне енергийните договори на блока с държавата в Персийския залив. Катар се съсредоточаваше върху регазификационен терминал, чрез който трябва да започнат доставки в Германия през 2025 г., като според Сомсън корупционният скандал не би трябвало да засяга проекта.

Тя обаче призна, че "не е добра идея" да се предприеме основно енергийно законодателство в разгара на криза. Но Кадри Симсон каза: "Това е нещо, което ще определи нашите електрически мрежи в продължение на десетилетия и не можем да го третираме като аварийна мярка".