"В момента на общоевропейско ниво се опитваме да намерим всички възможни решения, за да не се стига до по-тежки прогнози за зимата. На първо място трябва да се работи за диверсификация на енергийните ни източници: завършване на гръцката връзка и на доставките на така необходимия азерски газ. Не можем да игнорираме и факта, че все още се правят активни опити за преговори с „Газпром“ за доставка на количествата, които са предвидени в настоящия ни договор до края на календарната година", съобщи в интервю за БГНЕС евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова.

Първото приоритетно нещо, което трябва да се направи, е да се запълни хранилището в Чирен. В момента то е пълно на около 60%, а средното за Европа е над 80%. Ако хранилищата в Европа са пълни на над 90% от капацитета си, може да се гарантират стабилни количества от газ, които да са достатъчни за 1,5 – 2 месеца през зимата.

На 27 юни ЕС прие нова регулация, която задължава националните власти да запълнят поне 80% подземните газови хранилища до 1 ноември и 90% преди следващите зими. Но няма как да има критики към България на общоевропейско ниво за незапълнения навреме капацитет на ПГХ „Чирен“, тъй като България бе една от първите страни със спрени доставки на газ, категорична е Пенкова. Напротив, ЕС дори обмисля пренасочване на количества газ към нашата страна в знак на съпричастност, от други държави, които момента имат по-добри запаси в хранилищата си, които са запълнени над 80%. Тоест, дори и при спрените доставки, има гарантирани количества природен газ.

Германия е най-големият консуматор на природен газ в рамките на ЕС, като потреблението й е близо 1/3 от цялото количество на Съюза на годишна база. В момента Германия води интензивни преговори за доставки на втечнен газ от Канада, САЩ и Катар, и на природен газ с Норвегия и Нидерландия. Нашата държава прави абсолютно същото – продължава да работи за завършване на гръцката връзка, продължава да води преговори за доставка на количествата в рамките на настоящия договор до края на годината, и да търси алтернативи.

На въпрос къде се движи България по Плана за възстановяване и устойчивост Пенкова е категорична, че определено е имало забавяне. „Сега има индикации, че първите парични потоци, планирани по този План, трябва да стигнат доста бързо. Разбира се, тук е въпрос на време, реакция и правилно разпределение на това къде да са най-нужните средства, за да преодолеем тази безпрецедентна и многослойна криза в която се намираме“, допълни евродепутатът.