Георги Ангелов

Някои кръгове в България все още твърдят, че втечненият газ (LNG) е някаква екзотична алтернатива или някакъв бутиков пазар, който не може да се сравнява с тръбопроводния газ. Това може би е било вярно преди 10-20 години, но няма нищо общо с настоящата реалност. Годишният доклад на Международната асоциация на вносителите на втечнен газ (GIIGNL) е показателен за тази нова реалност.

1. Пазарът на втечнен газ през 2021 г. достигна 372 милиона тона, което се равнява на над 500 милиарда кубически метра природен газ. За сравнение, целият износ на Газпром е 185 милиарда кубически метра. Втечненият газ въобще не е екзотичен или нищов пазар, това все повече се превръща в доминиращ начин за продажба на газ - както петролът се превозва основно с танкери, така и газът все повече се превозва с танкери под формата на втечнен газ.

2. Пазарът на втечнен газ е конкурентен – 19 държави изнасят втечнен газ, а 44 държави внасят втечнен газ. За разлика от газопровод от Русия, по който тече само руски газ и създава монопол, при втечнения газ има възможност за

избор между множество доставчици

Това е важна гъвкавост и възможност за избор. Нещо повече, да се построи терминал за втечнен газ е супер евтино и бързо в сравнение със строителството на газопровод. 

3. Почти две трети от втечнения газ се продава по дългосрочни договори, а 36.6% се продава на спот пазара, т.е. без дългосрочен договор. Дългосрочните договори се предпочитат, тъй като дават сигурност и предсказуемост. При новите проекти за терминали за втечнен газ финансовите институции изискват поне част от капацитета да е резервиран с дългосрочни договори, за да е сигурно, че проектът ще се изплати. Освен това, с дългосрочни договори могат да се постигнат по-ниски цени. Например, при подписване на дългосрочен договор за американски газ може да се договори цена, свързана с Хенри Хъб, която е 3-4 пъти по-ниска от цената на руския газ в момента.

4. Азия внася най-много втечнен газ – най-големият вносител е Китай, следван от Япония, Южна Корея и Индия. Тези четири икономики държат 60% дял във вноса на втечнен газ. Европа държи 20% дял във вноса на втечнен газ (около 100 милиарда куб.м. през 2021 г.), но този дял рязко ще се повиши през 2022 г. и следващите години. Почти сигурно Европа ще надмине Китай и ще стане най-голям вносител на втечнен газ още през 2022 г. През 2021 г. в строеж са 43 нови терминали за втечнен газ, които ще увеличат капацитета с около 20%. 

5. Европа има капацитет за внос на 183.7 милиона тона втечнен газ на година (около 250 милиарда куб.м. природен газ годишно) като общо 17 държави внасят втечнен газ. Испания, Франция, Великобритания и Турция внасят най-много втечнен газ в Европа. Най-новият терминал е в Хърватия, на остров Кърк, през който започна внос на втечнен газ през 2021 г. През 2022 г. ще започне

строителство на множество нови терминали в Европа

така че капацитетът рязко ще се увеличи. Само Германия е планирала 4 плаващи терминала, поне два от които ще започнат работа още през тази зима – а в средносрочен план ще бъдат завършени и редица други терминали.

6. Австралия и Катар си оспорват лидерството в износа на втечнен газ, но през 2021 г. САЩ рязко се намеси в играта като увеличи износа с около 50%. Очаква се до края на 2022 г. САЩ да стане лидер в износа на втечнен газ. Трите споменати държави – Австралия, Катар и САЩ – имат около 60% дял в износа на втечнен газ. Но има много други износители на втечнен газ, включително Египет, Нигерия, Алжир, Русия, Малайзия, Индонезия, Оман и т.н. Катар строи огромен нов проект с капацитет 33 милиона тона годишно, който вероятно ще бъде разширен заради голямото търсене от Европа. Десетки други проекти за износ на втечнен газ са в ход. 

7. Към края на 2021 година в употреба са 700 танкера за втечнен газ и бройката им бързо расте - 68 са доставени през 2021 година, а други 195 са поръчани към края на 2021 г. В употреба са 48 плаващи терминала за втечнен газ – това са кораби, които служат като терминали за втечнен газ. Наемът на танкер за втечнен газ през 2021 г. струва средно 89 хиляди долара на ден – минимална цена като се има предвид, че танкерът пренася газ за 100 милиона долара. Ако същият газ трябва да се пренесе на хиляди километри по газопровод цената би била доста по-висока.