Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), по която се очаква България да получи около 9.5 млрд. евро, има опасност да остави отново без средства средните и дребни фермери, зеленчукопроизводители и овощари. За това алармира агроекспертът Йордан Малджански.

Проектът на България за новата Програма за развитие на селските регионите, по която трябва да дойдат най-много средства от ЕС, в момента е върната от Брюксел по неизвестни за нас причини. Като представител на средните и дребни животновъди в Северозападна България, които бяха тотално ликвидирани по време на първия програмен период, съм силно притеснен. Тези хора – повече от 300 000, в момента не са отразени никъде в Програмата за 2014-2020 година. В дефиницията за “малък фермер” варират животновъди и земеделци, които имат стандартен производствен обем от 2999 евро. По този начин 255 000 души, които имат стандартен производствен обем под 3000 евро са напълно изключени, въобще не са свързани с борда. Настояваме това да бъде променено, защото в Директивата на ЕС е казано, че производствения обем започва от 4000 лева. Настояваме в този програмен период да бъде въведен като втори критерий за младите фермери и образователният ценз и всеки един, който има реална квалификация да получава европейски субсидии. Настояваме още по тези програми да не обслужват само младите фермери и тези, които са полупазарни стопанства, тъй като се оказва, че 96% от младите фермери гледат Калифорнийски червеи и садят орехи. Искаме реално да участват компетентни хора при разпределянето на европейските пари, както и да има равнопоставеност за всички, които кандидатстват за европейски средства. Защото в земеделието и животновъдството се наблюдава абсолютна неграмотност – само 0.4% от хората имат средно и висше образование в малките и средни ферми, а общо в бранша компетентните производители са едва 4%, което е крайно недостатъчно, този бранш се профанизира. Освен това в първия програмен период (2007-2014) 86% от европейските субсидии са взети от 6% от земеделците, тоест, 3 000 души са прибрали реално всичките европейски пари. Това са големите производители. За следващия период ние искаме нов прочит на европейската Директивата, за да не стане така, че отново същите хора да се облагодетелстват, а за фермери, зеленчукопроизводители и овощари да няма нищо, обяснява пред Faktor.bg проблемът Малджански.

По думите му към настоящия момент служебният кабинет е поканил за преговори по проекта на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) само 5 от общо 50 браншови организации у нас, които са подбрани по неясен според Малджански критерий. Това предизвиква недоволство и притеснение сред селските стопани в Северозападна България, които продължават да са в изключително тежка ситуация.