Капитан далечно плаване Орлин Станчев

                   Когато една лъжа  се повтори хиляда пъти, тя става истина.

                                                                                                           Гьобелс

Въведение

Повод да напиша тази статия е едно събитие отпреди 5-6 години. Когато работих все още в газо-и-нефтодобивна индустрия във Великобритания, един ден се прибрах за отпуск в град Варна. Беше през летния сезон и един слънчев следобед реших да  се разходя до Морската градина. В края на бул.„Сливница” и точно пред входа на Морската градина няколко младежи и девойки бяха опънали една маса и един плакат в знак на протест „против дупченето за шистов газ”.  На масата имаше една голяма тетрадка, в която те приканваха гражданите да положат подписи против сондирането за шистов газ. Запитах ги дали имат представа какво представлява добива на шистов газ, но те не знаеха нищо по този въпрос. Единственото което повтаряха като заучен урок беше 

опасността от екологично замърсяване

на почвата и подпочвените води с химикали, и прекомерно  големия разход на сладка вода за този вид сондажи. Това ми даде основание да си помисля, че много хора в България си нямат понятие от добива на шистов газ, но говорят с такова самочувствие по въпроса, че останах изненадан кой и как е промил мозъците им по този специфичен въпрос.

Във връзка с това и някои по-късни срещи с мои съотечественици, реших да осветля този въпрос от професионална гледна точка по проблемите с екологичното замърсяване на почвата и подпочвените води и разхищението на водни ресурси, както и от възможността  за допускането на евентуален инцидент при добива на шистов газ. 

За постигане на горната цел ще използвам опита си от 12 години работа по добива на нефт и газ в Северно море и целия свят плюс монографията на г-н Angus Mather –Offshore Engineering - An Introduction, ISBN 1 85609 186 4, издание на Witherby & Co. Ltd, London, второ издание.

Изложение

Опасността в Добруджа да се появят сонди не е отминала казва навремето бившия зам.-министър на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев по повод на сондажите за  шистова газ. БСП ще инициира референдум за шистовия газ в Добруджа, обеща в Добрич депутатът Светла Бъчварова. Тя обеща референдум за шистовия газ в районите, в които има потенциална опасност.

Боже, от къде се пръкнаха тези „експерти“ по газопроучване и газодобив? В качеството си на какъв експерт БСП дава мнение, че добива на шистова газ е опасен? Дали това не е защото шистовата газ ще конкурира някой друг в отрасъла на нефтодобива и неговите адепти отчаяно се борят да не се допусне даже да направим проучвателно сондиране за шистов газ и да знаем с какво разполагаме? 

При традиционното морско сондиране и добив на нефт и газ, дори с подобрени системи за добиването им, икономически изгодният добив, който разчита на естественото налягане на резервоара, може да даде максимално 35 до 45%  нефт или газ от общото количество в резервоара. С течение на времето, налягането на новия кладенец спада естествено от началното 204 – 1020 атмосфери до нула. Останалото количество нефт и/или газ в резервоара се добива с помощта на т.н. стимулиране на кладенеца (well stimulation), което включва операции като шистов фракинг (инжектиране на течности на базата на вода или нефт в кладенеца), обработване на шистите с киселина и контролиране на количеството на пясъка в  кладенеца. Шистите са структура подобна по структурата на гъбата сюнгер и с помощта на фракинга се увеличават пукнатините в нея, чрез което се подобрява притокът на газ.

При добива на нефтопродукти и особено на газ, на добивната инсталация се извършва едно грубо очистване от различни примеси, които са основно вода, пясък и други непотребни газове като метан и прочее. Общо казано, добивът на вода от земните недра при добив на газ се увеличава със стареенето на кладенеца и е малко по-малко от 100 до 20 000 тона вода на ден за по-големи офшорни инсталации в Северно море(виж Фиг. 1 под-долу). При шистов фракинг, така сепарираната вода се връща обратно в кладенеца. Това позволява да не се ползва допълнително сладка вода за фракинга на шистите.

Добивната платформа „Buzzard” в Северно море, на Около 100 мили източно он Абърдийн

Добивът от морски кладенци е обикновевно на дълбочина от 3500 до 4000 метра под дъното на морето и тези работи по стимулиране на добва на нефт и газ стават именно на такава дълбочина.

Подпочвените води на сушата вървят на 300 - 400 метра под земята, т.е. те са далече над нивото на нефто/газо добиването. Освен това, кладенецът е в стомaнена вертикална тръба, която го изолира от всички вертикални слоеве до дълбочината на добив(виж Фиг. 2 по-долу).

Фиг. 2 – Добив на шиств газ

Подпочвените води на сушата вървят на 300 - 400 метра под земята, т.е. те са далече над нивото на нефто/газо добиването. Освен това, кладенецът е в стомaнена вертикална тръба, която го изолира от всички вертикални слоеве до дълбочината на добив. Следователно, риск от замърсаване на живата почва, която е на дълбочина до 400 m  под земната повърхтост няма.

Под дълбочина 400 m, в земните недра има само мъртва почва и температурата на околната среда се повишава значително и поради това не допуска каквито и да са форми на живот. Като се вземе под внимание този факт, никакви солени разтвори и химикали, които се вкарват на дълбочина до 3-4000 метра под земята, не могат да достигнат и да повлияят на подпочвените води и самата почва, които са на дълбочина до 300 – 400 m от земната повърхност. 

Тук възниква въпросът дали няма възможност част или повече от химикалите, употребявани в шистивия фракинг да се изгубят в плодородната и жива почва или подпочвени води на дълбочина до около 400 m под повърхността.

Схемата на Фиг. 3 дава предтава как се строи кладенецът в морето с помощта на метални тръби. Дали кладенецът ще е изграден по единия или другия начин, тръбите и циментовата им обвивка около тях в кладенеца предствляват абсолютна гаранция за недопускане на разлив не само в първите 400 m под повърхността, но до дори до самото дъно на кладенеца на 3000 – 4000 m. По същия начин кладенецът се изгражда на сушата.

Фиг.  3 – Типично завършване на кладенец – А – тръбно и Б – линейно

Следващият въпрос,  който ще коментираме, е разходът на сладка вода. Както казахме, при добива на нефти и особено на газ от кладенеца се добиват големи количества вода, които се сепарират на платформата от разните примеси. Към този техническа вода се добавят фин пясък, химикали и други вещества, и тя се инжектира в кладенеца, до самото му дъно, където чрез своите химически и физически свойства те успават да разбият и разширят шистовите пори, с което се стимулира отделянето на газа.

Поради това, разходът на вода от други източници на земята е 

сведен до минимум

А сега ще разгледаме опасността от авария, която може да доведе до замърсаване на почвата и живите подпочвени слоеве и питейна вода до 400 m. Възможно ли това и кога ще се получи. Отговорът е да, това е възможно при определени условия. Но преди да продължим с добива на шистов газ, нека да запитаме дали са възможни екологични катастрофи и инциденти при нормалното добиване на нефт и газ? Дали при днешното развитие на техниката самолетите не падат, а корабите не се сблъскват и потъват. А ежедневно колко автокатастрофи стават? Означава ли това, че трябва да забраним корабоплаването, автотранспорта и авиацията. По същия начин стои и въпросът с добива на шистов газ. Аварии са възможни, но се случват крайно рядко защото има много предпазни мерки преди да започне добивът, в т.ч. управлението на риска, съпроводено с оценка на всички възможни рискове и предприемане на мерки за избягването им или намаляването на вероятносста те да се материализират. С други думи, ако се прояви небрежност и се направят един или няколко компромиса с правилата за безопасност, шансът за инцидент нараства значително.

От друга страна, като се знае как да се управлява рискът за да се сведе вероятността за аварии почти до нула, нищо не оправдава забраната за проучване и добив на шистов газ. 

А сега следва един въпрос с понижена трудност. Кой и защо има сметка да разпространява слуховате за това колко е опасно проучването и добивът на шистов газ. За да може читателят да си отговори сам на този въпрос, ще кажа, че само онзи, който е монополен доставчик на газ на българския пазар, той и само той има интерес да ни продава своя газ на монополни цени и да възпрепятства добиването на собствен газ. Ако все още не ви е ясно кой е той, името му е  ГАЗПРОМ.

Заключение

Считам, че тази статия, без да изпада в голими технически подробности, дава ясна представа за процеса на добив на шистов газ. Очевидно, както във всяка индустрия и тук има рискове, но те са преодолими. Няма никакво съмнение, че рисковете не са по-големи от обичайните и с прилагането на адекватни предпазни мерки те могат да се предотвратят за избягване на зъмърсяването на околните води и почви.

От тук следва, че налагането на забрана за проучване на шистов газ и неговото добиване не е необходима и определено работи в чужд интерес. България следва да направи всичко възможно поне  да проучи с какви енергийни ресурси разполага както на берега така и в в прилежащата морска икономическа зона.

През последната седмица във Варна се проведоха протести срещу добива на шистов газ в Добруджа. Опасен бил за цяла Североизточна България. Добивът на газ в община Генерал Тошево можел да доведе до замърсяване на геоложкия слой, от който черпи вода цяла Североизточна България. Това внушават протестиращи на митинг пред РИОСВ – Варна.

Според инициативния комитет „За чиста България“, който организира протестите, намеренията на инвеститора „Русгеоком БГ“ са да заобиколи мораториума за добив на шистов газ, приет от Народното събрание на България преди години.

Сега, след като  хибрдната война на Русия пося, семената на съмнението, голямото мнозинство от хората в Добруджа, които не са компетентни по шистовата газ изразяват негативно отношони към този вид добив на природна газ. Остава да видим дали Русия и по-точно Газпром не си простреля сам крака, когато внушаваше за вредата от добива на шистов газ, или намерението им за добиват  газ от Добруджа е един коьр-фишек като част от хибридната им война срещу България. Да не говорим, че точно руснаците едва ли притежават опита и практиката да вадят безопасно шистова газ.