Новата ВЕИ такса – за всички или за никого. Така проф. Ангел Калайджиев коментира за Седмицата на Дарик нововъведения налог от 20% върху тока от слънчеви и вятърни мощности. Причината за това е, че в Закона за енергията от възобновяеми източници всички производители са записани под един знаменател, без значение дали те добиват ток от слънце, вятър, вода, биомаса или друго. Управляващите обаче наложиха въпросната такса само върху приходите от вятър и слънце.

Друг спорен момент според проф. Калайджиев е, че тази такса нарушава принципа на предсказуемост и стабилност на средата, в която се правят инвестиции. Когато тези производители са инвестирали, са разчитали на определена правна уредба, впоследствие обаче тя се променя, нарушава се дългосрочността на договорите и критериите за формиране на цената за изкупуване на електроенергията. Тези принципи са в нарушение на Чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Нещо повече, те противоречат и на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека многократно се е произнасял по подобни казуси, и то в полза на инвеститора.

И не на последно място, по принцип „такса“ се въвежда при извършване на дейности или предоставяне на услуги от страна на държавата. В конкретния случай това не е такса, а нов данък. И проблемът не е в това, че е нов, а че се въвежда в противоречие с разпоредбите на Чл. 60 от Конституцията, а именно – да е съобразен с имуществото на субектите, за които се отнася. Таксата от 20% се плаща върху цялата изкупена електроенергия от тези производители, но само част от нея се заплаща на преференциални цени. Това означава все едно да се плаща данък върху доход, който не е реализиран. При това става, дума за бъзвъзмездно и безвъзвратно плащане, което в никакъв случай не може да се нарича „такса“.

Б.р.Ангел Калайджиев е професор по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", доктор на юридическите науки.