Когато руският енергиен гигант „Газпром" обяви мащабната сделка от 400 млрд. долара за 30-годишни доставки за Китай през май 2014 г., индустрията беше обзета от вълнение. Сега обаче споразумението е поставено под изключителен натиск по няколко фронта.
Анализатори от Morgan Stanley твърдят, че изграждането на необходимия за доставките газопровод ще бъде отложено с поне шест месеца. Това означава, че експортът ще започне най-рано в средата на 2019 година. Първоначално сделката предвиждаше старт на доставките през 2018 година, припомня изданието Business Insider.
Morgan Stanley припомня, че договорът е задействан на 13 май 2015 г. - седем месеца след първоначалния срок. Това означава, че доставките от Русия могат да започнат не по-рано от май 2019 година. Така крайният срок за приключване на целия проект е май 2021 година.
В същото време в края на юли се заговори, че Китай е спряла изграждането на втори тръбопровод, за който е било планирано да докарва 30 млрд. кубични метра годишно от Западен Сибир до китайската северозападна област Синцзян.
Това не е първият проблем около сделката на „Газпром". Миналата седмица Financial Times съобщи, че сделката не предлага защита на компанията, чийто мажоритарен собственик е руското правителство, срещу продължителен период на по-ниски цени на петрола. Според анализатори при настоящите цени на петрола проектът е неизгоден или дори губещ за „Газпром".
Материал на AFP отбеляза, че това не е първото по-голямо предизвикателство пред руския енергиен гигант за последните години. Компанията е изгубила около 5/6 от пазарната си стойност спрямо нивото отпреди финансовата криза.
Освен това санкциите на Европейския съюз и САЩ срещу Русия затрудниха усилията на „Газпром" да се отвърне от традиционния си европейски пазар и да доставя газ към Азия.
Комбинацията от отлагания, санкции и продажба на продукт, чиято стойност е намаляла рязко, са все лоши новини за „Газпром" и в по-широк смисъл - за Кремъл.
(money.bg)
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи