БНБ засилва проверките в банките заради кризата в Гърция. Институцията е поискала да получава информация два пъти дневно за изходящи парични преводи. Това е засилен мониторинг с оглед възможен "заразен ефект" от дълговата и банкова криза в съседна Гърция, пише Ройтерес.
От медията напомнят, че България се разглежда като потенциално уязвима, тъй като повече от една пета от банкови активи в страната са гръцка собственост и с оглед на тесните търговски и инвестиционни връзки с Гърция. Въпреки това ситуацията остава спокойна. Централната банка на България отказа коментар на тази информация. Управляващите вече увериха гражданите, че обяви, че банките с гръцки акционери са добре капитализирани и имат над средните нива на ликвидност.
БНБ поиска банките да докладват за изходящи парични преводи два пъти дневно, посочва пред Ройтерс банков източник, запознат със ситуацията. Агенцията припомня, че България премина през собствена финансова криза в края на 90-те години на миналия век и отново през миналата година, когато четвъртият най-голям кредитор - КТБ, рухна под тежестта на масово теглене на депозити.
Гръцките банки имат значителен пазарен дял във финансовите системи на редица балкански държави, включително в България, Сърбия, Румъния, Албания и Македония. Когато имаме криза като тази в Гърция, БНБ трябва да бъде по-бдителна и да следи внимателно активността на финансовия паричен пазар. Това е част от нейната работа, казва втори банков източник. Миналата седмица всички български банки започнаха да обявяват пред БНБ техния статус два пъти на ден, като това най-вероятно ще продължи, казва третият източник.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи