Докладът отбелязва и друга тенденция, като  завръщането на финансовите пирамиди, които са вече доста по-сложни и по-изпипани, но в основата си са същите, на които много българи станаха жертва през 90-те.

Аргументите, с които ДАНС излиза в доклада са:

Първо, че диверсификацията на енергийните източници е основен приоритет в България и ЕС, което предполага създаването на дружества с такава дейност. Тяхната енергия се изкупува на преференциални цени по предварителни договори и тези инвестиции се насърчават, а това предполага опити за използване на дейността на такива дружества за пране на пари, смятат от ДАНС. Втората причина е, че изграждането на подобни високотехнологични паркове е свързано със значителни по обем инвестиции и големи обороти на средства. Това предлага лесен начин за инвестиране на големи суми с неустановен произход или на опити за извършване на данъчни престъпления.

В доклада се посочва, че са наблюдавани случаи, при които при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране.

Засега няма образувано наказателно дело в тази област, а констатацията се появява за първи път в годишните доклади на финансовото разузнаване. Тя обаче идва само седмици след като съдът в Италия конфискува активи на мафията в компании за зелена енергия на стойност 1.67 млрд. евро. Темата вероятно ще претърпи развитие и в следващите дни. 160 депутати от предишния парламент са инвестирали във ВЕИ, а инвестициите им са кредитирани от банки, съобщи в профила си във "Фейсбук" Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда и обеща скоро да обяви списък. "Мислете за какъв конгломерат от интереси става дума и кой стои на страната на обществения интерес", коментира тя.

С офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. През миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г. Общата стойност на съмнителните операции и сделки, които са били проверявани, е близо 582 млн. евро. Анализът на ДАНС показва, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

Според ДАНС един от проблемите при засичането на мръсните пари е интернет банкирането, което позволява бързо и лесно да се придвижват по сметките големи суми. Това обаче намалява възможността за бърза реакция от страна на разузнаването.

Чрез интернет банкиране е реализирана една от схемите, при която е бил направен опит да се преперат десетки милиони евро и долари. Преводите са били направени в рамките на няколко дни, замесени са български компании, собственост на офшорна фирма. Една от българските фирми в рамките на дни е получила по своя сметка над 30 превода за милиони. Парите са били изпратени от компания в ЕС, чийто адрес бил в офшорна зона. Всички преводи са направени почти веднага след заверяване на сметката чрез е-банкиране и с експресен вальор. Управител и пълномощник по сметката е чужд гражданин. Парите са преведени в няколко азиатски страни, а крайният получател отново е офшорна компания.

ДАНС е разкрила и друга схема с участието на четири български фирми и офшорна компания, към която са правени преводи на мръсни пари. По сметките на едно от българските дружества е била преведена голяма сума пари. Средствата били "от продажба на ценни книжа" на извънборсовия пазар, но цената им е била няколко пъти по-висока от тази на борсата. След постъпване на парите по сметката на първата компания сумата била веднага преведена на офшорна компания като погасителна вноска по кредит. Официално заемът е бил отпуснат през 2006 г., но е деклариран пред БНБ през 2011 г. По-късно по сметката на българското дружество са получени още няколко превода за големи суми от другите български компании. Този път основанието било: "плащане по договор". Парите отново са били наредени към чуждестранната сметка на офшорната компания. По-късно всички преводи към офшорното дружество са върнати на наредителя, след което отново са наредени към офшорната компания. Този път към друга чуждестранна сметка.