Горанов алармира Брюксел за "гръцки данък" върху бизнес-сделки с България

Българският финансов министър Владислав Горанов изразява силно безпокойство от решението на Гърция да облага превантивно с 26-процентен данък сделки между български и гръцки фирми, защото можело да са фиктивни. За това той алармира с писмо, изпратено до европейския комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси.

От него става ясно, че целта на Гърция е да се бори с износа на печалба към България, където данъчното облагане е по-ниско. Затова Атина ще задържа 26% (колкото е корпоративният данък в страната) превантивно за всички контрагенти и ще ги отблокира едва когато се докаже, че целта им не е избягване на данъчното плащане. Българската стопанска камара вече алармира, че това ще натовари административно българския бизнес, ще наруши ликвидността му, а освен това се дават и големи пълномощия на данъчната администрация в Гърция.

Горанов пише, че приетите от Гърция данъчни разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз и нарушават основополагащите принципи, залегнали в Договора за функционирането на ЕС. Той изтъква, че въвеждането на данъчно облагане с 26% данък при източника на всички сделки и трансакции с източник България, както и Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална на преследваната цел мярка.

Така по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция, пише Горанов на еврокомисар Московиси.

Той изтъква, че корпоративното подоходно облагане не може да се разглежда изолирано, тъй като представлява част от модела на данъчната система, който всяка държава членка определя съобразно национални и общоевропейски цели и приоритети, при спазване на правото ЕС. Допускането на подобна практика от една държава членка на ЕС би имало изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността, се посочва още в писмото, пише "Дневник".