Той даде пример как можеш да подпишеш договор за бърз кредит за 1000 лв., но получаваш 500 , като останали 500 стоят, за да си плащаш лихвата. Това е вид принуда е един от начини да бъдат ограничена е да се сложи праг на  правата на кредитора да искат плащане на длъжника  на главницата, такси и лихви. Да има правила кое е разумно, тоест, каква е границата на разумното при лихвите и таксите, като по този начин може да се ограничи натиска, посочи Хърсев. 

Според него финансовата култура на населението позволява да се сключват такива договори. Разумен човек това не би направил, твърди Хърсев.

Повечето компании за бързи кредити, които навлизат в последните години у нас са с ясен произход и са международни корпорации. Да не се разчита на БНБ да се занимава с проблемните бързи кредити, защото не й е работа. БНБ трябва да надзирава банковия сегмент, а има и други - заложни къщи, обменни бюра и т. н.

За Хърсев спасението е по-голяма мрежа от надзорни институции и потребителя да бъде защитен на ниво общини и по цялата държавна власт. „Да търсим защитата, където е най-лесно и да я предоставим на потребителя. Потребителят да се защитава със законови текстове“, обясни Хърсев.