България е сред страните, които може да имат проблеми с плащанията на природен газ, пише „Ведомости“, позовавайки се на раздел „Рискове“ на проспекта за еврооблигации на „Газпром“. В него става дума за България, Сърбия, Гърция и Македония, чийто кредитен рейтинг е бил понижен, се уточнява в документа. Представител на „Газпром“ обаче отказа да коментира.

В същия раздел се посочва, че повечето европейски потребители на „Газпром“ имат високи кредитни рейтинги, но в Южна Европа има страни, които могат да забавят платежите за природен газ, петрол и петролни продукти или не плащат изцяло.

В проспекта за еврооблигациите за 2013 г. такива рискове не са посочени. Задача на всяка компания е да включи в проспекта за облигациите максимално количество рискове, обясни анализаторът на „Антон“ Яков Яковлев.

През 2015 г. „Газпром“ е доставил в Европа 158,56 милиарда куб.м. газ, от тях 5,8 милиарда куб.м. - в Гърция, България, Сърбия и Македония. Средната цена на руския газ в Европа за първите девет месеца на 2015 г. е била 252,1 долара за 1000 куб.м. Т.е. приходите от продажбите в тези страни възлизат на около 1,5 милиарда долара.

До момента „Газпром“ не е съобщавал за задържане на плащанията за газ, петрол или петролни продукти от България и Гърция. Но гръцката ДЕПА иска да промени ценовата формула на руския газ, като я обвърже със спотовите цени в европейските хъбове, а не както е досега – цената е обвързана с тази на петролните продукти, съобщава „Катимерини“. С оглед на ниските цени на петрола тази формула е изгодна за Гърция, но в дългосрочна перспектива цените на „Газпром“ са неконкурентоспособни спрямо спота, посочва изданието. Министърът на околната среда и енергетиката на Гърция Панайотис Скурлетис е помолил да се пренесат част от годишните обеми за 2015-2016 г. за 2017-2018 г. заради рецесията и съкращаването на консумацията на газ. Той също така е предложил да се нулират или значително съкратят сумата, която СЕПА трябва да плати на „Газпром“ за 2014 г. по задължението „взимай или плащай“. През януари ДЕПА се договори с „Газпром експорт“ за намаляване на тези плащания от 84 милиона долара на 36 милиона. Тази сума ще се плаща на два етапа: първите 20 милиона долара – през януари 2016 г., а още 16 милиона долара – до края на март. „Сърбиягаз“ трябва да плати 200 милиона евро на компанията НИС /контролирана от „Газпром нефт“/, в края на годината сръбското правителство прие закон, с който поема дълга на „Сърбиягаз“ към НИС.

Не е изключено „Газпром“ да мисли, че може да спори за цената с посочените страни. Тогава спорът ще трябва да се решава от арбитраж, което означава, че парите няма да се получат скоро, заяви анализаторът на Vygon Consulting Мария Белова. Не е изключено „Газпром“ да отделя южните страни в качеството им на възможни длъжници, защото те заедно с останалите държави от Източна Европа са участници в антимонополното разследване на Еврокомисията. Последната може да признае, че „Газпром“ е монополист на пазара и установява цени по-високи от пазарните, заяви анализаторът

Неотдавнашното споразумение на сръбското правителство за дълговете към НИС е свидетелство за това, че страната се намира в тежко финансово положение. Гърция е затънала в дългове, напомня анализаторът на „Сбербанк CIB“ Валерий Нестеров. Но дори в случай на забавяне на плащанията или липса на такива, „Газпром“ няма да прояви към тях твърдост, такава каквато има спрямо Украйна, смята той. От една страна „Газпром“ е заинтересуван от Гърция като държава потенциален транзитьор на руски газ, а политическите отношения с България и Сърбия са исторически добри, смята Нестеров. От друга „Газпром“ се надява да увеличи доставките за Европа на фона на намаляващото вътрешно производство на газ в европейските страни и на този фон няма да се кара с малките потребители в името на няколко милиарда куб.м. газ, убеден е Нестеров. Освен това, за годините работа в Европа „Газпром“ стана по-дипломатичен. Това вече не е този категоричен монополист, както преди 10 години, подчерта Валерий Нестеров.