668 уведомления за цесии с депозити от КТБ, след които е последвало и искане за отписване на кредит към банката, са признали квесторите. Общата отписана сума заеми, респективно активи е 852, 29 млн. лв. В ход е разглеждането на още 6 уведомления за цесии, общо за над 56 млн. лв. Това става ясно от финансовия отчет на КТБ, който още не е заверен, пише "24 часа".
Квесторите са разгледали и 109 уведомления за смяна на собственика на депозит за обща сума 40,5 млн. лв. След като са обявили смяната, новите титуляри са поискали влоговете им да бъдат раздробени, вероятно за да попаднат в обсега на гарантираните депозити. Заявките обаче не са били признати от квесторите. Други собственици на партиди не са извършили действия по тях, сочат данните. Причината за повечето откази за признаване на цесии и раздробяване на депозити са приети законови поправки, които обявиха такива сделки за невалидни, ако са извършени след поставянето на банката под особен надзор.
Активите на КТБ към началото на 2015 г. са на обща стойност 1,835 млрд. лв., като за последните три месеца на 2014 г. те са намалели със 733,8 млн. лв.
КТБ е приключила 2014 г. със загуба от 4,27 млрд. лв., сочи отчетът. Тя е със 100, 2 млн. лв. по-малка от тази, която бе обявена към септември миналата година.
В момента основен кредитор на КТБ остава Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който вече покри със свои средства и със заем от бюджета защитените депозити. Общата сума за тази операция е 3,5 млрд. лв., като заемът към бюджета трябва да бъде върнат от осребряване на имуществото на банката.
Според финансовия отчет негарантираните депозити в КТБ към края на 2014 г. са 1,32 млрд. лв. През последното тримесечие като предсрочно изискуеми са били обявени общо 148 кредита на 68 кредитополучатели, като общата сума по тях е 2, 85 млрд. лв. Редовните заеми са за 119,44 млн. лв., което е 2,56% от общата сума на кредитния портфейл на банката. Непросрочените и необезценени редовни кредити са за под 5 млн. лв. и са с дял 4,13% от всички редовни заеми, показва отчетът.
Квота на парламента във фонда за гарантиране на влоговете в банки
Фондът за гарантиране на влоговете да изпраща всеки месец отчети в бюджетната комисия към парламента, предвиждат промени в закона за банковата несъстоятелност, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия.
Друга промяна предвижда да се ограничи едноличната власт на председателя на фонда, като за целта ключовите решения, като избор на квестори, приемане на отчети и др., вече ще се вземат от целия управителен съвет. Предвижда се още парламентът да предложи един от членовете на управителния съвет на фонда, вместо всички предложения да идват от БНБ, както е в момента.
При фалит на банка фондът да може да вземе пари за изплащане на гарантирани депозити със заем от държавния бюджет само с решение на Министерския съвет, гласят пък промени в закона за гарантиране на влоговете. Поправките дават право на фонда да емитира дългови книжа, които да бъдат обезпечавани с държавни гаранции.
Очаква се до седмица промените в двата закона да влязат за второ четене в зала и да предизвикат бурни дебати, тъй като опозицията не ги подкрепя.
Още от Бизнес
България е отчела най-високата годишна инфлация в Еврозоната
За целия Европейски съюз годишната инфлация през май е достигнала 3,3 на сто спрямо 3,2 на сто през април
Червените лампи в бюджета светят -кратка история на прекомерния дефицит в България
Да погледнем още веднъж към фискалната история от последните 25 години, за да разберем къде се корени проблемът днес и какви са възможните решения
Депутатите замразиха заплатите си, оставиха „вратичка“ за бъдещо увеличение
Освен за самите народни представители, промяната се отразява и на възнагражденията на изпълнителната власт, тъй като заплатите на министрите и на министър-председателя са пряко обвързани с размера на депутатските възнаграждения