Отнемането на лиценза на КТБ доведе до финансова нестабилност, а Макрофинансовият риск нараства драматично. Това заявява пред "Труд" изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той даде пример за това е, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките е декапитализиран. „Застрашени са фискалните баланси. Страната ни ще бъде абсолютно безпомощна да се защити с вътрешни източници при ново събитие, подобно на това с КТБ. Отново трябва да тръгне по пътя на увеличаване на дълга. За голямо съжаление, не се учим от уроците на КТБ. Държавата й отне лиценза, но същевременно не защити интересите си и в момента банката се разграбва”, подчерта Данев.

На въпрос промените в Закона за банковата несъстоятелност няма ли да спрат разграбването, Данев отговори, че всяко законово решение, което се пише на коляно, има недъзи. С подобни необмислени решения политическият елит ни е вкарвал в доста правни капани. Трябва да се отговори на въпроса кои са хората, които се възползваха от вътрешна информация и изтеглиха гигантски суми преди затварянето на КТБ. Има тегления по 10 млн. лв. и повече. Същите тези хора в момента купуват активи цесионно. Първото нещо, което трябва да се направи, е НАП да провери дали големите спестявания са законни. Най-доброто решение беше да не се отнема лицензът, а да се търсят инструменти за оздравяване на банката. Сега трябва да се прави специално законодателство за КТБ, което може да донесе проблеми за останалите банки, обясни Данев.

„Първо, защото промените се правят за много кратък срок. Освен това опитът ни показва, че тези хора нямат финансовата култура да произвеждат такива закони. Пример за подобни грешки е законодателството за универсалните пенсионни фондове. Според него, колкото по-висока е доходността на един фонд, толкова повече нови осигуряващи се разпределят служебно там. Това тласка дружествата да извършват рискови инвестиции. А случаят КТБ показа, че който се стреми към максимална доходност, за да получава големи лихви, накрая понася високи загуби. Ще приведа и друг пример за правен капан, създаден от законодателя. Наскоро министърът на здравеопазването Петър Москов атакува болници, които са вложили парите си в КТБ. В Закона за обществените поръчки обаче е регламентирано, че държавните предприятия са длъжни да съберат три оферти и да вложат парите си там, където лихвеният процент е най-висок. Тоест законът е създал капан да влезеш в банката, която предлага най-висок финансов риск” аргументира се председателят на Българската стопанска камара.

Според него в енергетиката положението продължава да е драматично. Там загубите са 200 млн. лв. годишно. „Не знаем какво ще бъде решението на Арбитражния съд в Париж по иска на "Атомстройекспорт" по казуса АЕЦ "Белене". Такива финансови рискове са заложени навсякъде. Пример за това са високата корпоративна задлъжнялост (над 173 млрд. лв.), обемът на необслужваните кредити. Всичко това възпира инвеститорите. Икономиката ни е в 18-месечна дефлация. Да сте чули някоя институция да се безпокои и да взема мерки, обобщава Данев.