Между 2.8 и 3.9 млрд. лв. са невъзвращаемите загуби от несъвършенствата на инвестиционната среда в България от влизането на страната в Европейския съюз досега, пише Kaпитал Daily на база проучване за стопанските и фискалните последици от лошите практики в съдебната система, правата на собственост и изпълнението на договорите, разработено от консултантската компания КС2 на икономиста Красен Станчев и анализатори от Института за пазарна икономика.

Анализаторите подчертават, че има пряка връзка между върховенството на закона и преките чуждестранни инвестиции и напомнят, че индикаторите за България на бизнес средата и правата на собственост не се подобряват от 2007 г. Красен Станчев коментира, че върховенството на закона в България се погазва чрез използване на правораздавателните органи за изземване на ресурси и заличаване на следите от него. Класически примери за такава практика са казусът КТБ, случаят с "Белведере" и "двете каки", както и опитът на "Техномаркет" на Делян Пеевски да атакува наемодателя си "Глориент инвестмънт България" чрез съда.

Друг използван похват е да се създават регулаторни илюзии, че се води борба срещу монополи и други "врагове" като банки, електроразпределителните предприятия, т.нар. американски централи, ВЕИ-тата и т.н. Практиките включват и съзнателно дезинформиране на обществото и дори на Европейската комисия. Сред конкретните примери, които анализаторите дават, е забавянето на изпълнението на концесията на Dundee Precious Metals за златодобивния й проект в Крумовград. Това стана по чисто процедурни причини от Министерството на околната среда и водите по времето на Джевдет Чакъров (ДПС). По оценка на КС2 отлагането на началото на проекта с около 8 години е донесло 0.9 млрд. лв. загуби за икономиката, 160 млн. лв. загуби от ДДС и над 60 млн. лв. загуби от концесионни възнаграждения.

Аналогичен случай в областта на енергетиката е решението на парламента от юли 2013 г. да наложи 20% такса върху оборота на ВЕИ, от което загубите се оценяват на около 300 млн. лв. Загубите от мораториума върху добива на шистов газ в България също варират в широки граници, тъй като зависят от залежите и от международния пазар. В страната обаче беше въведена забрана и за самите проучвания, от което загубата се изчислява на около 370 млн. лв. Точната оценка на загубите за икономиката и бюджета е трудно да се направи, включително и защото част от казусите не са разрешени докрай, обясни Станчев.