Михаил Крутихин, bulgariaanalytica.org

Газпром отново извади от нафталина своя проект за заобикаляне на Украйна със собствена, руска версия за „Южен газов коридор“. На 4 май морският плавателен съд, използван в строителство на подводна инфраструктура „Audacia“, управляван от Allseas Group, достигна Анапа на руския бряг на Черно море. Десет дни по-късно друг плавателен съд на Allseas, най-големият в света за полагане на тръби Pioneering Spirit, също така достигна Черно море през Босфора, за да се присъедини към операцията.

През април 2014 г. Allseas сключи договор с Газпром за изграждането на втория лъч от проекта за газопровода „Южен поток“, след като италианската компания Saipem получи договор за първия лъч. След неуспеха на идеята за „Южен поток“, Газпром отмени договора със Saipem, но поиска от Allseas да замени италианците в изграждането на началния лъч от тръбопровода, този път в Турция, вместо в България. Договорът за първия лъч беше подписан през декември 2016 г., а за втория – през февруари 2017 г.

Първоначално Газпром планираше да изгради четири лъча за газопровода „Южен поток“ през Черно море до българското крайбрежие, с максимален годишен капацитет от 63 млрд. куб. м годишно и да го разшири до газовия хъб в Баумгартен в Австрия, където този газопровод може да се свърже с друг руски обходен път – „Северен поток“, да се оформи пръстен и напълно да остави Украйна без руски газов транзит.

Амбициозният двустранен проект беше явно политически мотивиран, а не икономически. Капацитетът на тръбите на Газпром за Европа вече може да се справи с два пъти по-голям обем газ, от който Русия доставя до Европа (през 2016 г. малко над 164 милиарда куб. метра), а украинският маршрут е по-кратък, по-евтин от всяка друга алтернатива и технически надежден. Каквито и да било смущения да има в доставките на газ (големи прекъсвания и намаления настъпиха през 2006 г., 2009 г. и 2014 – 2015 г.), те се предизвикаха от политическите решения на Кремъл, а не от някакви действия или намерения на украинския транзитен регулатор.

За да лиши украинския бюджет от годишните транзитни газови такси, оценени общо около 2 милиарда евро, Кремъл възложи на Газпром ударно да инвестира в северните и южните обходи. Това наложи руският газов монополист да отдели над $12 млрд. за изграждането на „Северен поток“ плюс още по-голяма сума, за да се построят нови и да се обновят старите тръбопроводи на полуостров Ямал в Арктика. Цената на „Южен поток“ поднесе изненада още преди да бъдат получени разрешения от Европейската комисия за разширяването му в рамките на ЕС, като според съобщения цената е надхвърлила $17 милиарда.

Политическите амбиции са скъп лукс и когато Южен поток трябваше да бъде отменен, поради липсата на разрешителни от ЕС, само изпълнителите на строителството на газопровода, личните приятели на Владимир Путин, като Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко, всъщност се възползваха от политизирания проект.

Изпълнявайки твърдата идея, да накаже Украйна за нежеланието й да следва политическия курс на Русия, Кремъл искаше да разшири капацитета на Северен поток и да заобиколи украинската територия от север, а не от към Черно море, независимо от огромните разходи за доставка на газ от Балтийско море до места като Италия, Гърция, балканските страни и Турция. Междувременно, от декември 2014 г. преговорите с Турция продължиха, за да заменят „Южен поток“ с „Турски поток“ и накрая Газпром обяви, че строителството на подводния сегмент на проекта е готово да започне.

За успеха все още не може да има абсолютна сигурност. Наличието на плавателните съдове на Allseas в Черно море не е твърда гаранция, като се има предвид предишния опит на подобни плавателни съдове на Saipem: те останаха празни почти за една година. Въпреки това поне една от линиите на Турски поток изглежда правдоподобен вариант и тази линия, когато бъде пусната в експлоатация, ще окаже голямо влияние върху модела на доставките на газ в Югоизточна Европа.

Първоначално една линия с годишен капацитет от 15,75 млрд. куб.метра ще бъде достатъчна, за да замени сегашния транс-балкански маршрут през Украйна, Молдова, Румъния и България и да го направи излишен – и, евентуално, да го извади от експлоатация. Междуправителственото споразумение, подписано през март 2017 г. между Русия и Турция, недвусмислено заявява, че Газпром ще преустанови доставката на газ за Турция през Румъния и България. През 2016 г. Турция купи 24,7 милиарда куб.м руски газ и около половината от него дойде по газопровода Blue Stream през Черно море, построен през 2002 година.

Консумацията на газ в Турция не нараства. Тя остава на годишно ниво от около 46 милиарда кубически метра, а правителството очевидно е намалило прогнозата от 63 млрд.куб.метра годишно от 2030 г. Тази цел е заменена с идеята Турция да се превърне в газов възел за Европа: да събира входящите потоци от Азърбайджан (в бъдеще и от Туркменистан), Иран, Иракски Кюрдистан, Израел и Русия и да изпраща този газ на ЕС. Европейците обаче, нямат особено желание да видят хъб извън границите на ЕС, особено с оглед на напрежението между Европа и Анкара.

За транзитните държави по сегашния газов маршрут, като България например, бъдещето е несигурно. Тъй като Москва е решена да затвори украинския маршрут (продължаването му зависи от способността на Газпром да намери алтернативен начин за доставка на газ за Италия), българите ще трябва да обмислят нови възможности. Единият е стимулиране на газопровода TANAP / TAP, който в момента се строи. Той ще пренася газ от Азърбайджан за Турция, Гърция, Албания и Италия и между Комотини в Гърция и Стара Загора се планира изграждането на междусистемна връзка / интерконектор от 170 километра, който да донесе азербайджански газ на България. Вече е подписан договор за 1 млрд. куб. м с доставчик от Азербайджан.

Друга възможност е да се използва един и същ бъдещ интерконектор за закупуване на газ от гръцкия терминал за втечнен природен газ, който може да бъде разширен. И вероятно ще бъде възможно да се купи газ от Турция, ако / когато се превърне в регионален разпределителен център.

Организационните реформи на газовия пазар на ЕС, заедно с новата стратегия на Газпром, която демонстрира нова степен на търговска гъвкавост в отношенията му с клиентите, също може да бъде решение. „Газпром експорт“, търговската част на руския газов монополист, търси директни договори с нови потребители в цяла Европа (те трябва да бъдат нови, защото руснаците не желаят да правят бъркотия чрез смесване на дългосрочни договори в стар стил с новите предложения и условия). Такъв нов субект може да сключи сделка с „Газпром експорт“, за да получава газ от най-близкия газов хъб в Европа на комфортно ниска цена.

Втората линия от Турски поток, за който Allseas е подписал договор за строителство, също допринася за несигурността и потенциалните решения.

Европейската комисия ще вземе решение за съдбата на втората линия, тъй като целта на тази част от Турски поток е ЕС. Решението далеч не е сигурно. Всяка от държавите-членки на ЕС може да изрази отношение към руския проект. Ако. Например, България или Румъния твърдят, че преминаването от Транс-балканския път към Турски поток ги лишава от постоянен приток на газови и транзитни такси, Комисията ще трябва да действа и   защитава интересите на тези членки на ЕС, като откаже да даде разрешение за цялата идея за Турски поток – най-малко, когато засяга доставките на газ за ЕС.

Опитът на Русия да постигне споразумение с Гърция за разширяване на втората линия от Турция към Гърция досега не е бил успешен. През февруари 2016 г. Газпром подписа меморандум с гръцката ДЕПА/DEPA и италианската Edison за улесняване на „Южен европейски газопровод“, а през юни същата година бе подписан друг меморандум между енергийните министри на Гърция и Русия. Гърците обаче, през септември 2016 г. се оттеглиха и казаха, че всичко ще зависи от мнението на Европейската комисия за идеята.

Понастоящем втората линия от Турски поток съществува само като неясна идея. Разглеждат се различни варианти: свързване с маршрута на TANAP / TAP, създаване на съвместно предприятие за нова линия в ЕС, официално независимо от Газпром, и достигане до Австрия и Италия през Гърция и т.н. Ако някоя от тези възможности се случи на практика, балканските държави ще могат да получат от новата инфраструктура свой дял от руския газ.

Опитът показва, че Газпром дори може да го построи, без каквито и да било гаранции от регулатора на ЕС, точно както направи с оригиналния „Южен поток“ и да се опита да превърне заинтересованите потребители, в крайна сметка, в „материално заинтересовани“ от него. Както заяви през декември 2014 г. президентът Владимир Путин, „ще го направим като център на границата на ЕС и ще можете, ако искате да вземете газ от него“.