Димитър Иванов

Каква  е тази българска орис – в най-тежките и съдбоносни дни за физическото и за моралното оцеляване на човечеството, Европа и Отечеството, у нас да няма  просветени политически лидери и водачи, а стадо, което тича след едно или друго беззъбо, глухо и куцо куче, с руски нашийник. 

Така е и  днес  - каква ирония на съдбата само. Клубът на влиятелните европейски нации се събира в Париж по покана на френския президент Макрон за да реши на къде ще върви Старият континент в ерата на Тръмп и Мъск, ще се съгласи ли с налудничавите им мераци да се договарят с масовия убиец Владимир Путин, да преразпределят света, както те го искат, силният да има право на избор, Украйна да се откаже от законни територии, а Кремъл и Вашингтон да определят кой да е победителят във войната, изолирайки Европа, която даде много повече помощи на украинския народ от САЩ. Там ще са Германия, Великобритания, Италия, Полша, Испания, Нидерландия, Дания и Франция като домакин. В дебатите ще участват и шефа на ЕК Урсула фондер Лаен и  генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Но 

България я няма и е няма,

а и как да е там и да се чува гласът й, след като само преди дни, в началото на Мюнхенската конференция президентът Румен Радев заговори отново с  езика на режима в Москва, пропагандирайки, че идва нов световен ред, а Украйна трябва да остави на Русия свои територии. За какво им е на големите европейски лидери да говорят с едно задно балканско колело, сделано от ръждива съветска стомана, което се равнява по Орбан и Фицо, и се прегръща със сръбския диктатор Вучич.

България не само няма да е сред големите в Париж, но държавните ни мъже дори не искат да отворят национален дебат по тези горещи теми. Вместо как да се отреагира на престъпния флирт между Тръмп и Путин, но и къде е мястото на страната ни в това тектонично разместване на политически и цивилизационни плостове, нашият президент събира Консултативния съвет по национална сигурност по тема, която е доста под нивото на институцията – борбата с вейповете. Да,  Радев обича да провежда подобни хибридни операции по периферни проблеми, за да неглижира и замете под килима важните теми. Миналия октомври събра партиите на Консултативен съвет, за да обсъдят ситуацията в Близкия изток, а две години преди това не намери за необходимо да извика лидерите заради войната в Украйна. Така е и сега – ще  бръщолевим за вейповете, но не и за бъдещето на Европа, което е под сериозна заплаха.

Да опазим здравето на младото поколение е важна задача, но тук е мястото на МВР, образователната система,  правораздавателната, семейството… А не е ли 100 пъти по-важно за бъдещите поколения в какъв свят ще живеят, дали България ще бъде свободна зона, част от демократична Европа, или ще бъдем отново 

васал на Кремъл

и заложници на руската тирания и православен сатанизъм. И ако президентът Радев е осветен от всички страни  като агент за руско влияние, то големият въпрос е къде са в тези горещи часове и дни политическите лидери, партиите? Всички ли са до такава степен зависими и импотентни, че си мислят само как да правят поредното ала-бала  с господаря на „Дондуков“ 2, но не и да отстояват националните каузи. Уви, в този грешен казан са всички – няма евроатлантически, реформаторски, патриотични сили. Мълчанието и бездействието им ги нарежда 

в кюпа на „Възраждане“ и болшевишката БСП

И към тази жалка ситуация да добавим, че  България от години няма своя национална доктрина, няма и свой национален идеал, които да отстоява и да и бъдат светилник в настъпващия евразийски мрак.

А утре пак е 18 февруари - ще скърбим лицемерно за Апостола, ще предъвкваме заветите му, вместо категорично да застанем под знамето, на което пише „Чиста и свята република“!