Кабинетът подготвя допълнителни законодателни промени, които да гарантират по-добър контрол над банковата система. Това стана ясно от изявлението на финансовият министър Владислав Горанов по време на 9-тата среща на бизнеса и правителството.
Без да дава повече подробности за обмисляните идеи, той само уточни, че ще има промяна в отговорността на колективните надзори и засилване на контрола върху цялата системата.
"Уроците са прочетени от всички. Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да се абсолютизира и зад нея да се крие неудачно управление", подчерта Горанов.
Той посочи, че явно сегашното положение, при което членовете на двата регулатора - БНБ и КФН, имат функционална независимост, не дава добър резултат или поне показа слабости. Според Горанов вероятно би било полезно да се мисли за колективно носене на отговорност и колективно взимане на решения.
"За да сме сигурни, че няма да е само в ръцете на един човек отговорността, трябва да има допълнителна система за подсигуряване, да не е само един човек да понесе отговорност за един системен проблем, като този с КТБ. Възможно е да се променят отговорностите", допълни Горанов.
Финансовият министър съобщи още, че приходните администрации ще използват
максимално ресурсите си в две насоки - "да поощряват добрите и да наказват
лошите".
Те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата,
подчерта Горанов.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване