Изчезват лекарства от българските аптеки, а фармацевтичните фирми бягат от страната ни. Стига ли се до дефицит на лекарства и защо производители си оттеглят от нашия пазар. Това разкри в студиото на Bulgaria ON AIR Николай Костов от Асоциация на собствениците на аптеки.
Тенденцията е да се увеличава броят на оттеглените лекарства от България. Има извиване на ръце и откровена принуда - даваш отстъпка или напускаш позитивния списък. Съществуват много противоречиви нормативни изисквания, които силно затрудняват производителите, коментира Костов.
Все пак той уточни, че засега ситуацията не е притеснителна, защото издадените разрешения за употреба на лекарства са повече от тези за прекратяване й. Сред спрените лекарства има остарели и оттеглили се по икономически причини. Те обаче имат фармацевтична алтернатива.
"Проблемът не е само в напускането на фармацевтичните фирми, а в по-малкото регистрирани. Преди 3 години са били 520, докато за миналата година са едва 228. Желаещите да влязат на пазара са доста по-малко. Но ако аз трябваше да регистрирам лекарства в България много бих се замислил, призна Костов, аргументирайки се с "огромния натиск", който според него се упражнява върху компаниите в сектора.
"Има неизвестност в бизнеса, постоянно излизат идеи за регулиране на цените и производителите не знаят какво се крие зад завесата", посочи Николай Костов и даде пример с регулиране на доплащането, с което до момента държавата не се е занимавала.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения