Всяко правителствено решение за корекция в минималната работна заплата е пряка намеса на държавата в чисто икономически процеси, каза пред Радио ''Фокус'' проф. д-р Андрей Захариев, икономист и преподавател по икономически науки в Стопанската академия в Свищов. По думите му, на 01.01.2003 година българите са имали минимална заплата на стойност 110 лв. 12 години по-късно заплатата е 340 лева и на практика имаме увеличение, което е трикратно.

''Спрямо тригодишната прогноза, към 01.01.2017 година заплатата ще е от 460 лв. Това би означавало, че за 16 години ще имаме четирикратно увеличение. Това е много сериозна намеса в оценката на труда и неговия принос и тук е голямото разковниче за плюсовете и минусите на такова увеличение. Ясно е, че с нивото си, в евро, от 174 евро заплата на месец България е на опашката на Европа. Румъния е пред нас с 205 евро, Латвия – 284, Литва – 289, Чехия - 308 евро. Зад нас са Босна и Херцеговина -154, Сърбия -152, Косово -150, Македония -130, Русия –118, Украйна -107, Молдова -72 евро'', обясни професорът.

Според него минималната заплата е типичен за бедните страни измерител на нивото, с което се оценява трудът, но в големите държави липсва такъв измерител. Примери са Германия, Италия, Австрия. '' В държави пък като Великобритания минималната заплата е 1200 евро, или 2400 лева, което за българите звучи провокативно, докато за ЕС това се явява фактор за миграционни решения.

Самият фактор, че минималното ниво се вдига, означава ефект върху работодателите, защото те вече ще трябва да наемат и ценообразуват фактора труд на по-високо ниво. Тук има две алтернативи – факторът труд действително да генерира производителност, която изплаща тази заплата, или да не генерира такава. Това би могло да доведе до съкращаване на персонала. В първия случай означава, че бизнесът има пазарни позиции, които позволяват плащането на такива заплати'', коментира професорът.