22 Април, 2026

Илияна Йотова: Тезата, че Русия е заплаха за България, е копи пейст от международни документи

Илияна Йотова: Тезата, че Русия е заплаха за България, е копи пейст от международни документи

Илияна Йотова

Атаката, която идва от ПП ГЕРБ, квалификациите, които се отправят към президента Радев, не прави чест на нито един политик.

„Темата за Русия наистина присъства в този доклад, но мога да ви кажа, че и в качеството си на евродепутат много пъти съм чела това становище за Русия, което влиза в официалните комюникета от срещите на върха на НАТО. Това е буквално преписан и преведен текст. Той не е съобразен с условията в България, това го гарантирам. Това е един текст, който присъства във всички европейски документи, просто е пренесен в този доклад“.

Това коментира в ефира на Би Ти Ви вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя подчерта, че според нея, най-голямата грешка на този доклад е неговата анонимност. Освен това в него не видяла много други теми, които би трябвало да са на дневен ред – темата за миграцията е мината мимоходом, за заплахите, за прогнозите в това отношение, за предстоящата реформа за убежищата, къде ще бъде позиционирана България, има ли заплахи за нея като външна граница, аргументира позицията си Йотова.

Но има и много полезна информация – че 200 000 българчета не са обхванати от образователната система и това няма как да не е заплаха за националната ни сигурност, продължи с коментара си вицепрезидентът.

На въпрос има ли война между институциите Йотова посочи, че те не водят  война с институциите. "Нямам право и не искам да говоря от името на президента, но съм сигурна, че това е така. Аз работя добре с част от министрите, с които имаме допирни точки във връзка с моите правомощия. Но атаката, която идва от парламентарната група на ГЕРБ,  квалификациите, които се отправят към президента Румен Радев, не прави чест на нито един политик.

Вицепрезидентът коментира и актуалната тема за влизането на България и Румъния в Шенген, по която европейските лидери нямат единомислие.

"Много пъти съм слушала г-н Юнкер и много пъти съм чувала неговите уверенията, че ЕК иска България и Румъния да бъдат част от Шенгенската система. Не го приех много на сериозно, честно да ви кажа. Първо, от ЕК почти нищо не зависи за приема на която и да било страна в Шенген. Второ, г-н Юнкер още през 2014 г.,когато стъпи на председателския пост, каза, че той е за това до края на мандата двете страни да бъдат част от Шенген, а не виждам особени усилия – през тези години той можеше да въздейства на различни председателства този въпрос да се придвижи напред. Възниква въпросът дали тази тема изобщо фигурира и в нашето председателство, аз не съм убедена в това“, изрази опасенията си Йотова.

Тя счита, че резервираното отношение на Германия към тази тема също би могла да претърпи еволюция и позицията и да бъде смекчена след изборите, които са само след седмица. Йотова припомни думите на френския президент Еманюел Макрон, че преди която и страна да се присъедини, трябва Шенгенската система да бъде реформирана.

„Според мен критериите ще бъдат затегнати и ще бъдат прибавени и политически критерии, което не е добре за страни като нашата, защото двойните стандарти ги има“, каза още тя.


Сподели:

Коментари (0)

За Радев ли работи Ахмед Доган? Кой  наля 100 000 гласа на "Прогресивна България"?

За Радев ли работи Ахмед Доган? Кой наля 100 000 гласа на "Прогресивна България"?

В кварталите Столипиново и Шекер махала „Прогресивна България“ получава между 60% и 70% от гласовете в отделни секции

Божанов: Не успяхме да убедим хората, че ПП-ДБ е инструментът, който да демонтира модела на завладяната държава

Божанов: Не успяхме да убедим хората, че ПП-ДБ е инструментът, който да демонтира модела на завладяната държава

"Широкото мнозинство хора подкрепиха Румен Радев, който дойде със същите заявки за посочения от нас модел Пеевски-Борисов”

Министерството на финансите пое нов дълг за 150 милиона евро

Министерството на финансите пое нов дълг за 150 милиона евро

Съгласно Закона за публичните финанси при условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг