Владимир Пастухов, Каспаров. Ру
Ако „една изречена мисъл се окаже лъжа“, то „приведената аналогия е просто измама“. През последните дни може би мнозина си спомнят за Мюнхен. На пръв поглед всичко изглежда много подобно, но само ако не се вникне в дълбочина, не се вгледаме в детайлите.
Ще започна с това, че в потвърждение на един неуспешен „Мюнхен“, който не спря световната война, стоят десетки примери на „умиротворяване на агресора“, в които действително предотвратиха евентуална война. Първите, което ми идват наум: примирието в Корейската война, примирието във Виетнамската война, възпирането на въстаналите в Берлин, Будапеща, Прага, Варшава. И макар и неприлично да се споменават, решенията от Потсдам и Ялта, без които едва ли щяха да се случат всички тези въстания. Всички
тези „умиротворявания“
позволиха на съветската империя да съществува стабилно цели четири десетилетия след Втората световна война, превръщайки се в затвор за множество европейски народи, но пък предотвратили Третата световна война, а много вероятно и една Първата атомна война.
Но защо тогава започвам и завършвам с Мюнхен?
Защото може да се копне и с две лопати по-надълбоко, с други думи - може да влезем още по-дълбоко в темата. Настоящата ситуация изобщо не прилича на онази, в контекста на която се развиваха събитията след Мюнхен* (1938 година – бел.ред.). Най-интересното разсъждение в спомените на Шпеер – един от най-блестящите интелектуалци от обкръжението на Хитлер – е мисълта за това, което всъщност е провокирало Хитлер към толкова мащабна агресия. Шпеер смята, че първоначално плановете на Хитлер са били доста скромни и са се ограничавали до реваншистки стремежи. Той е бил подтикван към агресия заради твърде лесните завоевания и лекомислието, с което западните държави са му правели „подаръци“. Светкавичният аншлус на Австрия, безропотното покорство на Чехословакия, падането на Полша за няколко месеца – всичко това е изкривявало представите на нацистите за реалността и е създавало илюзията, че така ще бъде винаги и навсякъде. Но дори и при тази ситуация Хитлер изобщо не е мислел да воюва на два фронта. Това, че се е забъркал едновременно във война и със Сталин, и с Чърчил е било по-скоро грешка, отколкото предвидена стратегия (е било повече „бъг“, отколкото „фийчър“ - бел.ред.).
Ако се вгледаме внимателно в обстановката около нас, няма да видим нищо общо с обстановката „около Мюнхен“. Русия не е постигнала в тази война нищо лесно и нищо не вдъхновява Путин, освен търсенето на
изход от изключително сложната ситуация,
в която той самият се е забъркал – и заедно с Русия. Ако наистина беше достигнал Киев с танк за четири дни, това щеше да е повод за разговор. Но той е заседнал почти четири години в кал и кръв – за Тръмп трябва да се разбира алегорично. Тези години се оказаха не толкова време за създаване на илюзии,
колкото време за разбиването им
Според мен украинците със своя героичен отпор „от минусово ниво“ не позволиха да се състои един нов „Мюнхен“. Байдън, въпреки всички свои грешки, не позволи да се стигне до „Мюнхен“ като реши да окаже военно-техническа и финансова помощ на Украйна в най-трудния момент. Джонсън – не точно Чърчил, но все пак онзи „англосаксонец“ – също не позволи „Мюнхен“ да се състои, формулирайки идеологията на „антипутинския алианс“. Всичко това заедно говори, че сме в ситуация, която далеч не вдъхновява за подвизи.
Русия е попаднала в позиционна война,
доста приличаща на онази, която преди сто години е довела до революция и катастрофа. Тя губи не само стотици хиляди войници на фронта в Украйна, деградира икономиката ѝ, губи влияние в бившите си републики (които бяха в СССР, а сега са част от Руската федераация – бел.ред.). Току-що „беше поставена на място“ в Закавказието, и дори не знаеше как да отговори. Китай – все още е приятел, но докога ли. Индия – е нито приятел, нито враг. Турция – е очевиден враг, който се прави на приятел. На кого да се опре тогава „великият събирач на руските земи“? Когато всички са предатели.
Разберете ме, аз не съм против аналогиите – самият аз ги обичам. Но трябва да се прилагат внимателно, с внимателно вникване в детайлите. Настоящата ситуация за Путин не е „мюнхенска“, ох, даже е много далеч от „мюнхенска“. По-скоро прилича на „Московски мирен договор“. Не случайно изказването на Тръмп беше толкова фройдистко…
*Мюнхенската конференция от 1938 година представлява един от най-показателните примери в историята на Европа за опасността от политиката на умиротворяване и дипломатическа капитулация пред агресора. Проведена в края на септември 1938 г., срещата събира четиримата големи лидери в Европа, но без участието на Чехословакия, чието бъдеще фактически е заложено на карта. Основната цел на конференцията е решаването на т.нар. Судетски въпрос — територия с компактно немско население в рамките на Чехословакия, за която претендира Третият райх.
Подложена на външен натиск, Чехословакия е изолирана от собствените си съюзници, а резултатът от Мюнхенското споразумение е, че тя губи принудително Судетската област в полза на Германия…Президентът Едвард Бенеш подава оставка, а няколко месеца по-късно — през март 1939 г. — Германия анексира и остатъка от Чехия, превръщайки я в протекторат Бохемия и Моравия.
Превод: Faktor.bg


Коментари (0)