Огнян Минчев

Визията на либералния глобализъм за "края на историята", която придоби до известна степен хегемонен характер след края на Студената война, разглеждаше традиционната война със сблъсък на големи национални армии като феномен на историята. В новия свят, който се разгръща,

предизвикателствата пред сигурността придобиват много различен характер 

Те са многообразни и децентрализирани, но вероятността от класически масирани военни действия все повече клони към нула. Именно заради това новата концепция за сигурност в западния свят през 90-те години все повече разчита на минимални по брой професионални армии, способни да водят по-скоро специални и хуманитарни операции, отколкото пълномащабни войни. Тази концепция се отрази директно и върху планирането на европейската - включително източноевропейската сигурност в периода на разширяване на НАТО на изток през 90-те години и началото на нашия век.

Дори все по-популярната визия на Самюъл Хънтингтън за "сблъсък на цивилизациите", верифицирана в сблъсъка между ислямисткия тероризъм и Запада, не успява да проблематизира в достатъчна степен либерално-глобалистичната визия за "поствоенна" сигурност. Илюзиите в сферата на сигурността в голяма степен доведоха до

малодушните политики на свръхтърпимост

на официален Вашингтон и на ключови европейски столици - Берлин, Париж - към възраждаща се авторитарна Русия на Путин.

На Запад цареше странен оптимизъм относно възможността Москва да бъде интегрирана в една "либерална империя на северното полукълбо" (Робърт Купър), а агресиите на Кремъл срещу Грузия (2008 г.) и Украйна (2014 г.) бяха разглеждани като маловажни прецеденти на фона на "сътрудничеството" с Москва. Влошаване на отношенията до степен на заплаха от голям военен конфликт изобщо не бе разглеждано като вероятен сценарий. Затова февруари 2022 г. шоково въведе Запада в реалността на една нова и експанзионистична Руска империя, в един нов враждебен и конфликтен свят.

Аналогични благопожелателни визии доминираха публичния дебат на Запад и по отношение на Китай. Успехът на Пекин по пътя на "капитализма" трябваше "неизбежно" да доведе до либерализация и демократизация на големия дракон, напомпан "до козирката" със западни технологии и инвестиции в продължение на десетилетия... Заради ... приказните печалби на китайския пазар, разбира се. Как може да е заплаха един Китай, който съществува в стопанска симбиоза със самата Америка - Кимерика...! По време на своя първи мандат Доналд Тръмп за първи път обяви публично това, което никой не смееше да произнесе на глас във Вашингтон и другаде на Запад - Китай вече е и все повече ще бъде основен геополитически съперник на Америка. В Пекин естествено също нямат излюзии по този въпрос - военният потенциал на Китай нараства в експоненциален порядък спрямо основната военна сила на Запада - САЩ, да не говорим за лежерното възпроизводство на военния капацитет на Европа. По времето на Ангела Меркел армията на Германия бе редуцирана от 12 до 4 бригади...

Днес се събуждаме насилствено бързо предвид бруталните реалности

на една мащабна конвенционална война на територията на Европа - в резултат на агресията на Кремъл срещу Украйна. Растат свидетелствата, че Русия планира мащабен ръст на военната си сила, насочена срещу Европа. Обикновено се казва, че имаме малко време за да променим статуквото в областта на отбраната. Очевидно е по-скоро друго - нямаме никакво време! Трябва да правим това, което сме пропуснали вчера и онзи ден.

Опитът на Украйна в нейната съпротива на руската агресия трябва да бъде внимателно изучаван и концептуализирането на една реалистична доктрина за отбрана на Европа трябва да се осъществи по възможно най-бързия и ефективен начин. За да не повторят още доста европейски страни страданията на Украйна, оказала се на новата геополитическа граница между Изтока и Запада.