Проф. Лолита Николова

Мисля, че съм историк, но не разбирам това, което става у нас и в някои други страни напоследък.  Дни и месеци всяка моя социална клетка е свързана с военната терористична агресията на Русия в Украйна. Съпричастна съм към невижданата драма на наши съвременници само заради един диктатор със съмнително психическо здраве. Парадоксално, Путин все още не е на подсъдимата скамейка за военните престъпления в Украйна, показващи безсилието на световните лидери да осигурят най-важното за човечеството – мир. Потъва руски кораб, отговорът на Путин – нови невинни цивилни жертви в Киев и дори в Лвов. Това дори не е стратегическа война, а масов военен тероризъм, тъй като основната стратегия на Путин е разруха и унищожение на цивилизована нация, която успяваше до войната да реализира постепенно целите си да се превърна в елит на Европа с честен и качествен труд, макар и в контекста на световна и непреодолима засега корупция. За разлика от Украйна, Русия с Путин – при цялото й богатство, влошаваше жизненото равнище на народа си, като търсеше утеха за величие в серия от агресивни войни. А както виждаме сега, и живеейки денонощно с болната цел да стана водеща европейска държава със силата на оръжието, унищожавайки всичко постигнато от съвременната цивилизация.

И никой не може да спре тази лудост! Защо?

Защо има путинисти в 21 век – век, в който сме толкова близо да се достигне до световен консенсус, че цялото човешко общество може да живее като общност и прогресът да се стимулира от хуманистична конкуренция. Защо има путинисти у нас и българи-путинисти по света, които са облекли клоунските дрехи на патриоти, превръщайки политическата сцена в цирк, но от нов тип – реалити шоу, което деморализира нацията ни и се превръща в еликсир за главите с наследено комунистическо идеологизиране, от семето на което израстват поколения на индивиди с фалшиви идеали. 

България не трябвало да помага с оръжие на Украйна? Някой да е чул разумен аргумент за тази теза? Повтаря се едно, и то фалшиво твърдение от шепа  политици, доказали нееднократно ограничеността на мисленето си и откритата си руска ориентираност, за които България е на второ място – след Русия и подчинена на Русия.  И никой в Народното събрание не спира този комиксен политически театър на подмяна на думи, зад което се крие открита подкрепа на военния тероризъм на Путин върху световната цивилизация. 
Защо аз разбирам по друг начин проблема? Защото мисля като човек може би. И като историк.

България първа трябваше да изпрати оръжие

тъй като в Украйна живеят 200,000 украинци от български произход. От историческата перспектива, неизпращането на оръжие в Украйна е точно толкова срамно на България като нация и държава, колкото се гордеем, че сме спасили нашите евреи по време на Втората световна война. С други думи, така както няколко политици, бронирани с идеологията на тоталитаризма, комунизма, антихуманността и антипатриотичността като слуги на Путин, не искат да помогнат на българите в Украйна, вземайки открито страната на най-жестокия агресор в световната история, по същия начин  с парите на Путин ще продадат на Русия и цялата наша скъпа Родина. Не разбира се, без помощта на робски сегмент от българското население у нас, което вместо да мисли и да желае да работи честно, предпочита да бъде мазохистки тъпкан от ботуша на диктатор със съмнително психическо здраве, но с верни слуги у нас, тъй като диктатурата е беззаконие, а беззаконието е златната среда на хора, свикнали да печелят нечестно и чрез създаването на тоталитарни групи като всяват страх в честните.  И разбира се да проявяват активно циничното си отношение към всичко с етикет хуманна култура.

Проблемът за военната помощ за Украйна от страна на България е общ национален проблем на разпръсната в целия свят българска нация. Германците направиха митинг да се изпратят средства, независимо че и те имат същите социални и финансови проблеми като нас. Но и те като нас имат много украинци с германски произход. И оказване на необходимата помощ на сънародниците е най-висша изява на националното съзнание. Обратното – открито предателство!