Както стана ясно възникналата заплаха за държавността на Казахстан е причинена не от спонтанни протестни действия срещу цените на горивата, а от факта, че разрушителни вътрешни и външни сили се възползваха от ситуацията. Така руският президент Владимир Путин коментира януарските събития в Казахстан по време на извънредна онлайн сесия на ОДКС (Организацията на договора за колективна сигурност).

Тезите на руския президент бяха доразвити в  ефира на телевизионния канал "Вместе-РФ" от заместник-председателя на Съвета на федерацията Константин Косачев. Според него събитията в Казахстан се развиват в четири етапа. Първите два се отнасят до протести със социално-икономически и политически искания, които на този етап бяха изпълнени сравнително бързо: цените на газа бяха замразени, правителството беше разпуснато, а Нурсултан Назарбаев беше отстранен от поста председател на Съвета за сигурност…Третият  етап е свързан с насилствено завземане на административни сгради на властите, складове с оръжие и местата, където се намират  служителите на реда, силовите структури, беше направен и опити да се блокира на дейността на въоръжените сили. Това вече е бунт, бунт с пряка цел държавен преврат. <...> Ако първоначално тази история се развиваше като изключително вътреказахстанска и не изискваше участието на външни сили, то на третия етап стана очевидно, че това е добре организирана акция с очевидно външно участие. В редиците на екстремистите имаше хора <...> с опит в този вид безредици, бунтове и опити за държавен преврат."

Досега официалните власти в Казахстан не са посочили нито един екстремист или терористична група, която да е получила обучение в чужбина или да е участвала в бунтове или в опити за държавен преврат, отбелязва The Insider. Единственият чужденец, който призна, че е участвал в размириците и протестните акции в Казахстан, се оказа известен киргизки джаз музикант, пристигнал на турне в Алмати на турне. Той беше задържан от казахстанските сили за сигурност. Във видео, излъчено от казахстанската държавна телевизия, той призна, че му е било платено да участва в протестите. По лицето му обаче имало явни следи от побой, които подсказват, че може би е бил принуден да се включи в акциите на протестиращите. След протестна нота, изпратена от Киргизстан до Казахстан, музикантът е бил освободен и се завърнал в родината си. Никой не е предоставил други доказателства за чуждестранно участие.

Освен това посланикът на Казахстан в Русия Ермек Кошербаев в ефира на YouTube канала „Soloviev LIVE“, в отговор на въпроса на водещия дали има връзка между събитията в Казахстан с конкретни логистични центрове, разположени в Полша, Франция и Украйна, отбелязва:

„Не мога да кажа, че има ясна намеса, защото такава просто няма. Ако е така, може би те са само на идеологическо ниво или може би някой се опитва да прави такива внушения, съществуват всякакви центрове ... Официално, на държавно ниво, разбира се, нищо подобно не се случва."

Според посланика чуждите държави имат пълно разбиране за същността на случващото се в Казахстан и твърдения за някаква намеса от външни сили може да се открие единствено в интернет пространството, където имаше някакви „подмятания, напомняния“ как трябва да действат протестиращите. Той обаче прави и следната уговорка: „Това вече е много трудно да се регулира, да се каже просто „спрете“. Всеки изразява мнението си, всеки има своя позиция по този въпрос."

Така че остава неясно в какво се изразява външната „агресия“ срещу Казахстан (този термин е използван няколко пъти от президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев на сесията на ОДКБ), което стана формално основание за въвеждането на „миротворците“ на ОДКБ “.

Всъщност това е стара руска мантра, която бе прокламирана и по време на събитията на Майдана в Украйна. Тогава от Кремъл се правеха същите внушения, че има намеса на сили от Запада, които провокират безредиците и протестите в Киев. Много по-възможно е "в Казахстан да сме свидетели на ожесточена борба за власт между различни кланове в страната. Но разликата е, че Токаев използва маневра - той се обърна към ОДКС, с помощта на която надигра конкурентите си. Така че това е сложна игра, в която различни жузове се показаха… Най-важното е, че това не беше народна революция. Бенефициентите на политическата криза изиграха картите си доста компетентно. Сега виждаме, че кланът Назарбаев вече няма да играе специална роля в политическия живот на страната. Така че основната цел е постигната “, коментира политологът Владимир Лепехин, генерален директор на Института ЕАИС.

Както по времето на Майдана, така и сега - по повод случващото се в Казахстан, реакциите на Запада, в когото руският президент Путин привижда враг, а не партньор, са повече от красноречиви. 

Позицията на Европа по отношение на бунтовете и безредиците в Казахстан е категорична: „Външната намесата в Казахстан трябва да е съобразена с независимостта и суверенитета на страната“. Това официално заяви говорителката на Европейската комисия Набила Масрали, предвид обстоятелството, че президентът на страната Касим-Жомарт Токаев поиска помощ от Организацията на договора за колективна сигурност, чиито членове са Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, предаде Нова ТВ. 

Масрали припомни, че ЕС осъжда вандалските прояви и съжалява за жертвите, дадени по време на сблъсъците между граждани и полиция. Тя отново отправи призив за сдържаност към всички страни и добави, че ЕС е готов да подкрепи диалога в страната.

На свой ред САЩ осъдиха насилието и вандалските прояви в Казахстан.

Държавният департамент призова протестиращите и властите в централноазиатската страна да бъдат сдържани, предаде Ройтерс.

Дипломатическото ведомство нарече Казахстан "ценен партньор" и призова всички казахстанци да уважават институциите, да спазват човешките права и медийните свободи.