Димитър Попов

Има вече много сигнали, че големият залог на тези избори ще бъде не толкова победата на Радев или на Борисов, а бъдещето на руското влияние в България. 

Българските избори за Русия изглежда са голям приоритет. В тик-ток е наводнено с клипове на Радев, направени специално за неговата предизборна кампания. Има голям ръст в създаването на фалшиви фейсбук страници в помощ на неговата партия – над

 550% увеличение за последната седмица

Това подсказва организирана и мащабна активност, напомняща за идентични руски кампании в Румъния и Чехия. Там беше доказано, че са провеждани от фабрики за тролове и са директно дирижирани от Кремъл. Няма причина да смятаме, че в България не се случва същото и че Москва активно не се намесва в предизборната ни кампания. 

Мащабът обаче говори за големи руски амбиции и това е разбираемо. Виктор Орбан, който от години е най-верен приятел на Путин в Европа и наскоро блокира 90 милиарда помощ за Украйна, скоро ще стане неизползваем актив за Русия. След като се разбра, че унгарският външен министър Петер Сиярто редовно е звънял на Сергей Лавров и е предавал вътрешна информация за обсъжданията в ЕС, Брюксел изключи Унгария от потока на поверителните документи до изборите там на 12 април. Тогава се очаква партията на Виктор Орбан да изгуби властта и новото управление да сложи 

край на унгарското заиграване с Русия

Загубата на ценен съюзник като Орбан обаче е драматична за Путин. Фицо в Словакия, макар също да е приятел на Кремъл, далеч не изглежда толкова предан на Москва. Освен това Словакия остава единствена черна овца в стадото и сама едва ли ще блокира помощта за Украйна, както и по-твърдите санкции срещу Русия. Без Орбан в Европа ще се усили още една забележима вече тенденция - превръщането на ЕС във федерална държава, с общ френски ядрен чадър. Това е крайно неприятна, дори кошмарна перспектива за Путин и за неговите планове да върне руската хегемония в Източна Европа. Ето защо на него спешно му трябва заместник на Орбан и в Москва очевидно залагат на Румен Радев като бъдещ български премиер. 

Предпоставките наистина са налице – Радев най-вероятно ще спечели на 19 април; предан е на Москва и го доказа като президент; може като премиер да блокира всички опити за санкции срещу Русия; в страната има над 30% русофилски вот, който го улеснява да се превърне в новия Виктор Орбан. Шансовете той да стане удобен за Русия премиер не изглеждат малки. Големият въпрос е ще има ли Радев партия съюзник, който да му помогне в съставянето на следващо редовно правителство, угодно на Русия?

Розовите либерали, които сега му постилат червен килим със своето служебно правителство, няма да му свършат работа за такава коалиция. В геополитически план те се разминаха с Радев веднага след войната в Украйна и дори да се набутат във властта с него, това ще е до момента, в който новия премиер започне да изпълнява руски поръчки. Няма как такава коалиция да намери общ език за по-дълго време.

Коалиция с Борисов е вариант, който е невъзможен за самия Радев, защото ще го остави без избиратели още в първите три месеца на управлението. Освен това Борисов е твърде опитен и гъвкав за да му позволи да се прави на Орбан в Европа.

Единствената коалиция, начело на която Радев може свободно да управлява като руски приятел, е с Възраждане и БСП. Заедно трите проруски партии ще имат достатъчно гласове за коалиционен кабинет, ориентиран на Изток. Този вариант обаче е възможен само ако БСП, която е на ръба на 4 процентната бариера, влезе в парламента. Ако това се случи, пред Радев се отваря нова дилема - ще посмее ли да направи такава коалиция, която

 ще вбеси Брюксел

Въпреки доказаната си лоялност към Русия, той струва ми се няма да поеме толкова голям риск. Дори като президент, когато в България громеше руските санкции, на заседанията в Брюксел говореше обратното и гласуваше против Русия. Освен това Радев е наясно, че едно антиевропейско правителство ще предизвика бурни улични протести в страната и ще го довърши като политик в рамките на няколко месеца само. И накрая, според социолозите е по-вероятно  социалистите да не влязат в новия парламент, което прави тази коалиция възможна на теория, но не и на практика.

Ето защо очаквам да се сбъдне моята прогноза от края на миналата година – тези избори да се окажат безсмислени и да не формират редовно правителство. Много по – вероятно е да ги повторим заедно с президентските, както се очакваше още миналата година, когато кабинета „Желязков“ беше съставен с хоризонт до президентския вот.

Спиралата от избори, която ни очаква е лош вариант естествено, но е по-добра перспектива от правителство на Радев, което да ни хвърли в обятията на Москва. А защо изобщо се наложи да влезем в тази мътна вода и пак да слагаме на карта геополитическата си ориентация е въпрос, на който трябва да отговарят полезните  идиоти, които с глупави и необмислени протести пак трасираха пътя на Русия към властта в България.