Имунната система остарява по-бързо при някои хора: кои навици могат да забавят процеса

Имунната система не остарява с еднаква скорост при всички хора. Нови изследвания показват, че състоянието на тимуса, хроничното възпаление, храненето, физическата активност, сънят и дори здравето на устната кухина могат да имат значение за това колко бързо се променят защитните сили на организма с напредването на възрастта.

В центъра на този процес се намира малък орган в гръдния кош, известен като тимус. Той има ключова роля в „обучението“ на Т-клетките – бели кръвни клетки, които участват в унищожаването на заразени или ракови клетки и координират редица имунни реакции.

Дълго време медицината е приемала, че тимусът има ограничено значение в зряла възраст. Причината е, че органът започва да се свива още след пубертета и постепенно произвежда все по-малко нови Т-клетки. Затова в миналото тимусът дори е бил отстраняван при някои деца по време на операции на сърцето, а тимектомията е използвана и при определени автоимунни заболявания.

„Смяташе се, че това е безполезен орган, защото хората го отстраняваха и не виждаха непосредствена реакция“, обяснява пред BBC Science Focus Максим Артьомов, професор по патология и имунология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Тимусът се свива, но скоростта на имунното стареене е различна
През 2023 г. проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, промени представите за значението на тимуса. Изследователите сравняват 1420 души, претърпели тимектомия, с повече от 6000 души без отстраняване на органа и проследяват участниците в продължение на пет години.

Резултатите показват връзка между отстраняването на тимуса и по-висок риск от смърт по всякакви причини и от развитие на рак. При определени анализи е установена и връзка с по-висока честота на автоимунни заболявания. Важно е обаче да се подчертае, че това е наблюдателно проучване и резултатите показват асоциация, а не доказват, че самото отстраняване е единствената причина за тези последствия.

Тимусът достига най-висока активност приблизително около пубертета. След това постепенно се свива и производството на нови, обучени Т-клетки намалява. Според имунолога Шай Шен-Ор обаче възрастта сама по себе си не дава пълната картина: имунната система е сложна мрежа и нейното стареене трябва да се оценява чрез множество показатели.

Това означава, че двама души на една и съща възраст могат да имат различно „имунно възрастово“ състояние. Част от разликата изглежда е свързана с начина на живот и средата.

Един от факторите е натрупването на висцерална мазнина при продължително преяждане. Мастната тъкан около вътрешните органи може да се натрупва и в областта на тимуса и да нарушава нормалната му функция. Особено внимание се обръща на хранителен режим, богат на силно преработени продукти, рафинирани въглехидрати и готови храни.

Но тимусът е само една част от историята.

Съвременната среда е коренно различна от тази, в която се е развивала човешката имунна система. В миналото основната заплаха са били инфекциозните заболявания. Днес към тях се добавят продължително излагане на замърсяване на въздуха, пестициди и други фактори от околната среда.

Продължителното стимулиране на имунната система може да доведе до т.нар. имунно изтощение – състояние, при което Т-клетките и други имунни клетки постепенно губят част от способността си да реагират ефективно.

Изследователи проучват и възможната роля на някои съставки в ултрапреработените храни. Според експерти, цитирани от BBC Science Focus, определени емулгатори и консерванти могат да допринасят за постоянно нискостепенно възпаление. При него организмът поддържа повишена активност на възпалителни механизми, което с времето може да се отрази на способността му да реагира адекватно при реална инфекция или появата на ракови клетки.

Средата също има значение. Наблюдения върху деца, живеещи в силно замърсени градове, показват признаци на по-ранно имунно стареене в сравнение с връстници, израснали в райони с по-ниско ниво на замърсяване. Това е особено важно, защото показва, че процесът може да започне много преди напредването на възрастта.

Учените вече разработват начини да измерват не просто отделни показатели на възпалението, а цялостното състояние на имунната система. Сред тях е тестът IMM-AGE, който оценява различни видове имунни клетки, възпалението, имунната памет и други показатели. Друг подход, наречен iAge, използва изкуствен интелект за анализ на кръвни показатели и търсене на характеристики, свързани със стареенето на имунната система.

Такива изследвания показват, че хората могат да имат различна биологична „имунна възраст“, независимо от календарните си години. Според данните, представени от BBC Science Focus, определени промени в поведението на имунните клетки се наблюдават особено около края на 30-те и през 60-те години. Същевременно има данни, че наследствеността също участва в определянето на нивото на възпаление.

Някои вируси, които остават в организма за цял живот, също се разглеждат като възможен фактор. Сред тях е цитомегаловирусът, както и вирусът варицела-зостер. Тяхното периодично активиране може да поддържа имунната система в състояние на продължителна готовност.

Въпреки че част от имунното стареене е неизбежна и вероятно е генетично програмирана, изследванията показват, че начинът на живот може да влияе върху скоростта на процеса.

Редовната физическа активност и достатъчният сън са сред най-последователно посочваните фактори. Все по-голямо внимание се обръща и на здравето на устната кухина. Натрупването на патогенни бактерии около зъбите и венците може да поддържа хронично възпаление, което се отразява не само локално, но и на имунната система като цяло. Затова редовното миене на зъбите, използването на конец и профилактичните посещения при стоматолог се разглеждат като част от общата стратегия за поддържане на здравето с напредването на възрастта.

Храненето също е важно. Според изследователи, цитирани от BBC Science Focus, значение има балансът между фибри и омега-3 мастни киселини, от една страна, и наситените мазнини, от друга. При разграждането на фибрите в червата се образуват късоверижни мастни киселини, които участват в регулирането на възпалителните процеси. Омега-3 мастните киселини също са свързвани с противовъзпалителни механизми, докато прекомерният прием на наситени мазнини може да има обратен ефект.

Има данни и за значението на социалните контакти. Редовното общуване с други хора не е важно само за психическото благополучие. Контактът с околната среда включва и взаимодействие с огромното разнообразие от микроорганизми, с които човешкият организъм е еволюирал да съжителства. Според изследователите социалната изолация при възрастните хора се свързва с по-лошо имунно здраве и по-висок риск от някои заболявания.

Учените изследват и т.нар. положителен стрес – краткотрайни стимули, които предизвикват адаптивна реакция на организма. Сред примерите са естествените фитохимикали в плодовете и зеленчуците, а също и практики като сауна или краткотрайно излагане на студ. Идеята е, че умереният стрес може да активира определени защитни механизми, но това не означава, че подобни практики са универсално полезни или могат да заменят доказани медицински подходи.

Основното послание от новите изследвания е, че имунното стареене не е просто неизбежно броене на годините. Тимусът естествено губи активност, но скоростта, с която се променя цялата имунна система, изглежда зависи и от възпалението, храненето, физическата активност, съня, състоянието на устната кухина, околната среда и други фактори.

А това отваря възможност бъдещите профилактични изследвания да не показват само на колко години е човек, а и на каква възраст изглежда неговата имунна система.