Инфлацията връща високите лихви: Европа влиза в нов цикъл на поскъпване

Европейските домакинства и бизнесът се подготвят за нова фаза на по-високи разходи, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да повиши основните лихвени проценти. Решението идва на фона на ускоряваща се инфлация, поскъпване на енергийните ресурси и нови геополитически сътресения, които вече започват да се отразяват върху ежедневните разходи на милиони европейци.

Очакванията на финансовите пазари са ЕЦБ да увеличи основната си лихва с 0,25 процентни пункта до 2,25%. Макар промяната да изглежда ограничена на пръв поглед, икономистите предупреждават, че тя може да постави началото на нов цикъл на по-високи разходи по кредитирането и финансирането в еврозоната.

Това би било първото увеличение на лихвите от 2023 г. насам, когато европейската икономика беше изправена пред тежкия енергиен шок, предизвикан от руската инвазия в Украйна.

Основната причина остава инфлацията. Въпреки че през последните години ценовият натиск постепенно отслабна, последните месеци донесоха ново поскъпване на енергийните суровини.

Според анализ на ирландската обществена медия RTÉ, новият скок в цените на петрола след избухването на конфликта с участието на Иран започва да се пренася към транспортните разходи, енергията и потребителските цени, което отново засилва инфлационния натиск върху икономиката.

Европейската централна банка има официална цел инфлацията в еврозоната да бъде около 2%. В момента обаче темпът на поскъпване остава значително по-висок и се движи около 3,2% за страните от еврозоната.

Още през април председателят на ЕЦБ, Кристин Лагард предупреди, че институцията се отдалечава от базовия си сценарий за овладяване на цените. Това беше възприето от анализаторите като сигнал, че банката подготвя нови действия срещу инфлацията.

Особено тревожна е ситуацията в България, която през април 2026 г. отчете най-високата годишна инфлация в еврозоната. Според експресните данни на Евростат, изчислени по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), поскъпването у нас достига 6,2% на годишна база спрямо 2,8% месец по-рано. По националната методология на Националния статистически институт годишната инфлация дори достига 7,1%. След присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. страната вече е част от общата статистика на валутния съюз, а данните показват, че българските потребители усещат значително по-силен ценови натиск от средния за Европа.

България оглавява класацията по инфлация в еврозоната, следвана от Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В другия край на подреждането са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция с по 2,5%. Анализаторите посочват, че ускоряването на инфлацията в България се дължи както на ефекта от ниската база през април 2025 г., така и на новото поскъпване на енергийните ресурси и горивата вследствие на напрежението около Ормузкия проток. Именно подобни процеси стоят и зад решението на Европейската централна банка да затегне паричната политика и да предприеме ново повишение на лихвените проценти.

Най-прекият ефект от повишаването на лихвите ще бъде усетен от хората с ипотечни и потребителски кредити.

При ипотека от около 300 000 евро със срок на изплащане 25 години увеличение от 0,25 процентни пункта може да добави приблизително 37 евро към месечната вноска.

Макар конкретните стойности да варират между отделните държави и банки, тенденцията е ясна – финансирането постепенно поскъпва.

Особено засегнати са клиентите с плаващи лихви, тъй като техните месечни плащания се променят почти веднага след решенията на централните банки.

Очаква се натиск да има и върху новите фиксирани ипотечни кредити. Банковите институции невинаги прехвърлят изцяло увеличението на лихвите към клиентите, но при продължителен цикъл на затягане на паричната политика и фиксираните лихви постепенно започват да растат.

Финансови анализатори допускат, че настоящото увеличение може да не бъде последното за годината и че ЕЦБ може да предприеме поне още една подобна стъпка през следващите месеци.

Нарастващите цени на енергията продължават да бъдат един от най-сериозните източници на инфлация.

След началото на военния конфликт около Иран международните петролни пазари реагираха рязко. Цената на суровия петрол, която в началото на годината се движеше около 60 долара за барел, за кратко надхвърли 120 долара.

Макар впоследствие да се върна под 100 долара, ефектът вече беше усетен от потребителите.

Според данни, цитирани от RTÉ, цените на отоплителните горива и електроенергията също са се повишили чувствително, а редица енергийни доставчици вече са обявили корекции на тарифите си.

Това създава двойно натоварване за домакинствата – от една страна по-високи разходи за енергия и транспорт, а от друга – по-скъпи кредити и ипотечни плащания.

Макар новината да е неприятна за кредитополучателите, има и група, която потенциално може да спечели.

Това са спестителите.

При по-високи основни лихви банките разполагат с възможност да предлагат по-добра доходност по депозитите и спестовните сметки. На практика обаче финансовите институции невинаги прехвърлят пълния ефект от увеличението към клиентите.

Затова финансовите експерти препоръчват на вложителите активно да сравняват условията на различните банки и да търсят по-добра възвръщаемост на спестяванията си.

Когато средствата остават в сметки с минимална или нулева доходност, реалната стойност на парите намалява под натиска на инфлацията.

Пред ЕЦБ стои сложна задача. От една страна, институцията трябва да ограничи инфлацията и да върне ценовата стабилност. От друга – всяко повишение на лихвите забавя икономическата активност и увеличава финансовия натиск върху домакинствата и бизнеса.

За милиони европейци това означава, че през следващите месеци вероятно ще се сблъскат с комбинация от по-високи цени на стоките и услугите, по-скъпи кредити и продължаваща несигурност на енергийните пазари.

Ако прогнозите за нови повишения на лихвите се сбъднат, 2026 г. може да се окаже година, в която борбата с инфлацията ще има все по-осезаема цена за европейските семейства.