Иран изпрати специално послание до руския президент Владимир Путин чрез външния си министър Абас Аракчи, с което го информира за нарастващото напрежение със САЩ във връзка с ядрената програма на Ислямската република. Спешната визита в Москва е по нареждане на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, предаде "Ройтерс".

САЩ заплашват с бомбардировки

Президентът Доналд Тръмп многократно е заплашвал Иран с военни удари, ако не бъде постигнато ново ядрено споразумение. Като допълнителен натиск, САЩ увеличиха военното си присъствие в региона, изпращайки изтребители и заплашвайки със санкции трети страни, които купуват ирански петрол.

Въпреки напрежението, САЩ и Иран проведоха първи кръг от преговори в Оман, които бяха определени като „конструктивни“. Втори кръг се очаква този уикенд в Рим. Иранската позиция остава твърда: „Правото ни да обогатяваме уран не подлежи на преговори“, заяви Аракчи.

Русия – буфер срещу военен сблъсък
Москва, която поддържа стратегически отношения с Техеран, бе избрана за ключов съюзник, който да бъде информиран непосредствено преди новите преговори. Според Кремъл, президентът Путин ще приеме Аракчи лично, като разговорите ще обхванат не само ядреното досие, но и двустранни и регионални въпроси.

Русия, която подписа ядреното споразумение с Иран през 2015 г. (JCPOA) и има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, вече предупреди, че военни действия срещу Иран биха били „незаконни и неприемливи“.

Близки съюзници на фона на глобалната изолация
Иран и Русия задълбочиха партньорството си в последните години, включително с подписването на 20-годишно стратегическо споразумение, което обаче не включва клауза за взаимна отбрана. Двете страни са съюзници и на бойното поле – в Сирия те подкрепяха режима на Башар Асад.

Западните сили обвиняват Иран в обогатяване на уран до нива, които приближават възможността за производство на ядрено оръжие. Техеран категорично отрича тези твърдения и подчертава, че ядрената му програма е с изцяло гражданска цел.

 Какво означава това за глобалната сигурност
Ескалиращото напрежение между САЩ и Иран в контекста на ядрените преговори рискува да дестабилизира не само Близкия изток, но и цялата глобална система за сигурност. Военен удар срещу Иран би имал непредсказуеми последици, включително:

Заплаха за енергийните доставки: Иран контролира стратегическия Ормузки проток – ключов за световния петролен износ. Военен конфликт може да доведе до скок в цените на енергийните суровини.

Вериги от съюзи и ответни действия: Подобна атака би въвлякла Русия, Китай и други регионални играчи, засилвайки риска от конфронтация между големите сили.

Подкопаване на дипломатическите усилия: Провалът на преговорите би означавал край на ядрената дипломация и връщане към конфронтационна логика, характерна за периода преди споразумението от 2015 г.

В този контекст, ролята на Русия като посредник може да се окаже решаваща – не само за предотвратяване на удар срещу Иран, но и за възстановяване на минимално доверие между Техеран и Вашингтон.