Напрежението в Близкия изток рязко ескалира, след като Иран обвини Израел в атаки срещу ключова индустриална и ядрена инфраструктура и предупреди за предстоящи ответни действия. Външният министър на страната Абас Арагчи заяви, че Техеран ще наложи „тежка цена за израелските престъпления“.

По думите му, ударите са засегнали две от най-големите стоманодобивни предприятия в страната, електроцентрала и граждански ядрени обекти. В публикация в социалните мрежи Арагчи посочи, че според Техеран действията са били извършени в координация със Съединените щати.

Иранската революционна гвардия също отправи остро предупреждение, като призова служителите в индустриални обекти, свързани с американски капитали или с Израел, да напуснат незабавно работните си места. Оттам обявиха готовност за ответни удари срещу цели, които считат за свързани с противниците на страната.

Според информация на Al Jazeera, атаките са обхванали не само индустриални съоръжения, но и два ядрени обекта, което значително повишава риска от по-широка ескалация.

Ескалацията идва въпреки заявеното намерение на президента на САЩ Доналд Тръмп да отложи удари по иранската енергийна инфраструктура с десет дни – до 6 април – с цел да даде шанс на дипломатически процес. По думите му разговорите с Техеран „вървят много добре“, макар реални резултати засега да липсват.

В същото време Ишак Дар потвърди, че Пакистан посредничи между САЩ и Иран, като предава съобщения между двете страни. Подобни усилия за деескалация се подкрепят и от Турция и Египет.

Данни, цитирани от Al Jazeera, показват сериозен човешки цената на конфликта. Според ирански официални лица най-малко 1937 души са загинали при американско-израелските удари.

Паралелно с това Израел е издал заповеди за евакуация на жители в южната част на Ливан – район на около 50 километра от границата – където от началото на март са загинали над 1100 души.

Риск от разширяване: Хутите с предупреждение за намеса

Конфликтът заплашва да прерасне в по-широка регионална война. Говорителят на хутите в Йемен Яхия Сари заяви, че групировката е готова за „директна военна намеса“, ако бъдат изпълнени определени условия.

Сред тях са евентуално включване на нови държави във войната срещу Иран, използване на Червено море за атаки срещу мюсюлмански държави или допълнителна ескалация срещу т.нар. „ос на съпротивата“, включваща Иран и съюзниците му. Хутите също настояват за прекратяване на военните действия в региона и вдигане на блокадата срещу Йемен.

Съчетанието от удари по стратегическа инфраструктура, нарастващи жертви и заплахи за включване на нови участници поставя региона на ръба на по-мащабен конфликт. Въпреки активните дипломатически усилия, ситуацията остава изключително нестабилна, а перспективата за бърза деескалация изглежда несигурна.