Иран започва да разглежда една от най-скритите, но критично важни инфраструктури на съвременния свят като нов източник на влияние и приходи – подводните интернет кабели, преминаващи под Ормузкия проток. След напрежението около военните действия в региона, Техеран вече демонстрира амбиции да превърне географското си положение не само в енергиен, но и в дигитален лост за натиск.

Според информация на CNN, ирански представители и медии, свързвани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, са започнали да говорят открито за въвеждане на такси върху подводните комуникационни кабели, които свързват Европа, Азия и държавите от Персийския залив.

„Ще наложим такси върху интернет кабелите“, заяви миналата седмица говорителят на иранските военни Ебрахим Золфагари в публикация в X.

По данни на CNN, ирански медии, близки до властта, твърдят, че компании като Google, Microsoft, Meta и Amazon ще трябва да спазват иранските закони, ако използват кабелната инфраструктура в района, а операторите на подводни кабели могат да бъдат задължени да плащат лицензионни такси за преминаване през протока. Освен това Техеран настоява ремонтът и поддръжката на тези кабели да бъдат извършвани единствено от ирански компании.

Не е ясно доколко подобен механизъм може реално да бъде приложен. Американските санкции срещу Иран ограничават възможността западни компании да извършват плащания към режима, което според анализатори прави заплахите по-скоро демонстрация на геополитическа сила, отколкото незабавно приложима икономическа политика.

Въпреки това, заплахите предизвикват сериозно безпокойство, защото подводните кабели представляват гръбнака на глобалния интернет. През тях преминава огромната част от световния обмен на данни – от банкови операции и военни комуникации до AI инфраструктура, облачни услуги, стрийминг платформи, онлайн игри и дистанционна работа.

Според Дина Есфандиари от Bloomberg Economics, цитирана от CNN, стратегията на Иран е част от по-широк опит режимът да демонстрира колко висока цена може да има евентуален нов конфликт.

„Целта е да бъде наложена толкова висока цена върху световната икономика, че никой повече да не посмее да атакува Иран“, казва тя.

Ормузкият проток отдавна е считан за една от най-важните енергийни артерии в света, тъй като през него преминава значителна част от глобалния петролен трафик. Но през последните години значението му рязко нараства и като дигитален коридор между азиатските центрове за данни и Европа.

Темата за сигурността на подводните кабели придобива все по-голямо значение и извън Близкия изток. Още в началото на годината експерти предупредиха, че подводната комуникационна инфраструктура се превръща в „ахилесова пета“ на дигиталния свят. Около 95% от глобалния интернет и международния обмен на данни преминават именно през оптични кабели на морското дъно, а случаите на повреди и подозрения за саботаж зачестяват. Най-уязвими остават тесните морски коридори като Червено море и районът около Йемен, където преминава близо 90% от трафика между Европа и Азия. Все по-често се обсъждат и рисковете от хибридна война, шпионаж и атаки срещу подводната инфраструктура, особено след като технологични гиганти като Google, Meta, Microsoft и Amazon инвестират милиарди в собствени кабелни мрежи. Експертите предупреждават, че макар повечето повреди да са причинени от котви и риболовни тралове, умишлените атаки могат да доведат до сериозни смущения във финансовите системи, комуникациите и глобалната икономика.

Експерти предупреждават, че евентуална атака срещу подводната инфраструктура може да предизвика „каскадна дигитална катастрофа“. Мостафа Ахмед от Habtoor Research Center в Обединените арабски емирства посочва, че Иран разполага с бойни водолази, малки подводници и подводни дронове, които потенциално биха могли да застрашат комуникационните линии.

Особено уязвими биха били държавите от Персийския залив, чиито интернет връзки и банкови системи могат да бъдат сериозно засегнати. Индия също е сред потенциално изложените на риск страни, тъй като значителна част от интернет трафика ѝ преминава през този маршрут – нещо, което може да удари тежко аутсорсинг индустрията ѝ.

Според телекомуникационната компания TeleGeography два от кабелите – Falcon и Gulf Bridge International (GBI) – преминават през ирански териториални води. Повечето останали международни кабели обаче умишлено избягват иранската зона и са концентрирани по-близо до бреговете на Оман заради дългогодишните рискове за сигурността.

Опасенията не са без основание. През 2024 г. три подводни кабела в Червено море бяха прекъснати, след като ударен от йеменските хути кораб влачи котвата си по морското дъно. Според HGC Global Communications това е довело до смущения в близо 25% от интернет трафика в региона.

Въпреки тревогите, експертите подчертават, че кабелите през Ормузкия проток представляват под 1% от световния международен интернет капацитет към 2025 г. Това означава, че глобалната мрежа има възможност за пренасочване на трафика, макар регионалните щети да могат да бъдат сериозни.

Иранските медии оправдават идеята за таксуване на кабелите с международното право и Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Те посочват примера на Египет, който печели стотици милиони долари годишно от стратегическото положение на Суецкия канал и кабелите, преминаващи през него.

Юристи обаче подчертават, че между Суецкия канал и Ормузкия проток има съществена разлика. Суец е изкуствено съоръжение под пълния контрол на Египет, докато Ормуз е естествен международен проток със специфичен правен режим.

„За вече положените кабели Иран трябва да спазва договорите, сключени при изграждането им“, обяснява пред CNN професорът по международно право Ирини Папаниколопулу от SOAS University of London. „Но за нови кабели всяка държава, включително Иран, може да определя условията, при които те да преминават през териториалните ѝ води.“

Случващото се показва как съвременните конфликти все по-често се прехвърлят отвъд традиционното бойно поле. Освен контрол върху енергията, държавите вече се стремят да използват и контрола върху данните, интернет инфраструктурата и глобалните комуникации като стратегическо оръжие.