Милитаризацията на деца там продължава и тя няма да спре, докато Русия не си тръгне

Само за 11 години на полуострова израсна поколение, което продължава да бъде индоктринирано с идеологията на „руския свят“, казва в интервю за Униан командирът на батальон „Крим“

-    На фона на представянето на различни „мирни планове“ често се споменава Крим, който уж се предлага да бъде признат за руска територия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, по-специално, заявява, че полуостровът „ще остане с Русия“. Как възприемате подобни твърдения?

-    Мога да говоря, преди всичко, като кримски татарин, но мисля, че това важи за всички украинци: ние няма да търгуваме с териториите си. Ще се борим и ще си ги върнем, независимо от всичко. Никакъв Тръмп няма да решава вместо нас: от какво да се откажем или не, какво да остане част от Украйна и какво не. Нека той да си гледа Америка, ние сами ще се оправим тук.

-    Как бихте характеризирали най-общо желанията на някои политици да „върнат“ Крим на руснаците?

-    Това е нещо, което много напомня на  „Мюнхенското споразумение“ – Мюнхенското споразумение е подписано през 1938 г. от представители на три държави (Великобритания, Италия и Франция – бел.ред.) с Германия и е имало за цел да „умилостивяват“ Хитлер. Територията на Чехословакия стана разменна монета. Но това не предотврати Втората световна война, а само леко забави началото ѝ.

Същото сега е и с Украйна – казват, съгласете се, откажете се от Крим и в замяна ще получим мир. Но няма да има мир! За руснаците това е просто възможност да съберат още сили, за да ни атакуват с още по-голяма ярост, с по-голяма мощ... Те няма да ни оставят на мира.

Ако не ги победим заедно, ако Руската федерация не се разпадне, то утре, вдругиден, след месец или година те ще се върнат. Това се потвърждава от историческия опит, който кримските татари и украинският народ вече имат. Други народи, които сега са под окупация, също са преживяли тези воденични камъни. Ако не от първия опит, то от втория, ако не от втория, то от третия, но Русия винаги ще се връща, няма спасение.

Не е нужно да търсите дълго примери. Най-скорошният пример е Чечня. Москва загуби първата война в Чечня, призна го и бяха подписани Хасавюртовските споразумения (през август 1996 г. представители на Руската федерация и ръководството на Чеченската република Ичкерия подписаха в град Хасавюрт споразумения, определящи „основите на отношенията“ между страните, след което руските войски се изтеглиха от чуждата територия. Така завърши Първата чеченска война – бел.ред.).

Но след това руснаците се завърнаха – през 1999 г. започна Втората чеченска война. И с по-голям гняв, по-голяма ярост и омраза те унищожаваха чеченския народ и неговата държава.

-    Знаете ли какво се случва в Крим от 2014 г. насам, когато трябваше да го напуснете? Какви процеси е започнала там Русия?

-    Не е възможно да се разкаже всичко накратко... Много хора, които наистина бяха готови да се бият, да се съпротивляват [срещу окупаторите], бяха принудени да напуснат Крим. Някои от тях са напуснали страната, други вече са починали, а трети бяха пратени по затворите. В Крим непрекъснато се извършва така наречена идеологическа работа. През последните 11 години там вече е израснало ново поколение. Това поколение беше и продължава да бъде индоктринирано с идеологията на „руския свят“...

Въпреки това, хората, с които общувам, продължават да споделят същите възгледи като мен. Без значение колко страшно и трудно може да е за тях. Въпреки че, разбира се, има и такива, които губят надежда, които започват да се съмняват – „ами ако окупацията е завинаги“, „ами ако нищо не се случи“. Показваме им го през цялото време, отправяме им посланието: „ние сме тук“, „ще се върнем“. И хората виждат, че правим всичко по силите си, за да постигнем това.

-    В същото време във временно окупираните територии, включително Крим, руснаците извършват тотална милитаризация на децата...

-    Така е наистина. И това няма да спре, докато Русия е там. Тя трябва да отгледа ново „пушечно месо“, което ще воюва, ще се бори за нея, за нейната идеология... Толкова години вече „живеем“ с тях [руснаците], обяснявайки на целия свят какво е Руската империя... През трите години от началото на пълномащабната война европейците вече са видели това със собствените си очи и все още се съмняват в нещо по отношение на Русияа. Или не искат да си го признаят, или наистина толкова много се страхуват от Москва...

-    Но ако предположим, чисто хипотетично, че Украйна, под принуда, се откаже от Крим в полза на Руската федерация, може ли това да провокира ефекта на доминото за други региони на страната ни?

-    Честно казано, трудно е да си представим дори хипотетично, че след преживяното и загубеното, Крим ще бъде „предаден“. Не мисля, че украинските власти ще се съгласят с това. Тези обаче, които сега са на власт тук, не са чак толкова склонни да поемат рискове.

Освен това, говорим за глобален проблем, който засяга не само Украйна. В света има доста спорни територии и сега други държави ни наблюдават. Ситуацията с Крим наистина може да предизвика ефекта на доминото, водещ до териториални войни по цялата планета. Вижте какво вече се случва след началото на мащабното нахлуване в Украйна – колко много локални военни конфликти! Утре или вдругиден, например, Тайван и Китай може да се „хванат“ гуша за гуша...

-    Според вас, защо Крим е толкова важен за Владимир Путин сега?

-    Мисля, че тук има няколко фактора. Например, както и да е, общественото мнение в Руската федерация „се надига“ и има открито недоволство. Ако Крим бъде признат за руски, руснаците ще се успокоят. Те отново ще повярват, че всичко е наред, че ще победят и ще могат да се изправят срещу Украйна с нови сили. За нас, украинците, подобно „признаване на Крим“ ще има обратен ефект. Мисля, че това ще сломи много хора и ще бъде силен морален удар срещу нашето общество и нация.

Крим е важен и от военна гледна точка. Може да се използва като трамплин за настъпление на Балканите – Русия винаги е била заинтересована в тази посока.

-    Но ако САЩ признаят руската юрисдикция над Крим, Кремъл ще интерпретира това като...

-    Като победа. Не по друг начин – само като  победа.

Превод със съкращения: Faktor.bg