IT секторът, който осигурява работещите на официалните им високи заплати, е твърдо против покачването на максималния осигурителен доход от 3000 лв. на 3300 лв. или на 3600 лв. Това става ясно от официална позиция на Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.
В нея се коментира изказване на социалния министър Гълъб Донев, че има вариант за покачване на максималния осигурителен доход с 300 лв. или с 600 лв. като мярка за осигуряване на допълнителен ресурс за намерението за преизчисляване на пенсиите от 1 октомври тази година, пише Медиапул.бг.
Подобно решение не може да стане факт без одобрение от парламента, защото размерът на максималния месечен осигурителен доход се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за тази година е определен на 3000 лв.
В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска тежест, тъй като не дължат осигуровки върху частта от възнаграждението си, което е над 3000 лв. на месец.
В същото време у нас има огромен сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите, докато ИТ секторът е един от малкото, които работят на светло.
Компаниите, обединени в БАСКОМ, се противопоставят на идеите на Министерство на труда и социалната политика за повишаване на максималния осигурителен доход като начин за увеличение на пенсиите, пише в позицията на софтуерните компании.
"Изразяваме категоричното си несъгласие с идеите за повишаване на максималния осигурителен праг в обмисляните два варианта – на 3300 лв. и на 3600 лв. и сме убедени, че прибягването до най-лесното решение – посягане върху доходите на заетите в секторите изцяло на светло и опериращи при прозрачни условия и високи етични стандарти, не е устойчивото решение", пишат компаниите.
Те твърдят, че в сектора са заети над 34 000 висококвалифицирани специалисти, "част от крехката новосформираща се средна класа". Компаниите, в които тези специалисти се трудят и създават своя интелектуален продукт, допринасят към бюджета с над 4 % от БВП и заплащат едни от най-високите осигуровки и данъци в България (един зает в сектора генерира за бюджета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки, което е три пъти повече от средното за страната), твърди БАСКОМ.
Асоциацията настоява за няколко спешни мерки. Едната е да се направи анализ на структурата на заетите в сегмента на високите доходи, а също и на политиките за привличане и задържане на повече висококвалифицирани служители в секторите с висока добавена стойност. Асоциацията иска още държавата да предложи идеи за свиване на сивия сектор в множество браншове. Тя иска не само да не се увеличава максималният осигурителен доход, но и да се разработи пакет от данъчни облекчения, включително диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход във високотехнологични фирми за водещи специалисти. Така, на практика, освен че няма да плащат осигуровки работещите с високи заплати искат да не плащат и данък върху дохода си.
Другото ключово настояване на БАСКОМ е да се обсъдят предложения за това "как нивата на осигуряване в България да са адекватни на услугата, която се получава в замяна". Например огромната част от софтуерните компании са въвели допълнително медицинско осигуряване и не ползват полагащите им се държавни пакети. Същото е и с бъдещите пенсии, посочват от асоциацията.
Още от Бизнес
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване
Цанко Арабаджиев: ББР може да мобилизира частния капитал за изграждането на стратегическата инфраструктура в страната
В дискусията, посветена на инфраструктурните инвестиции, участваха също министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, представителят на Световната банка Антонио Нунес, президентът на Американската търговска камара в Армения Елина Маркарян и представители на бизнеса от региона