Бягството от Сърбия е единственото спасение за българите, това пише във вестник "Данас" като отговор на публикацията "Как десетки хиляди българи "изчезнаха" в Сърбия", Иван Николов - председател на българския Културно-информационен център в Босилеград.

Коментарът на Иван Николов:

Четох в "Данас" как председателят на Българския национален съвет Стефан Стойков се учудва на изчезването на десетки хиляди българи в Сърбия и "няма обяснение и не разбира" защо българите не са декларирани като такива при преброяването, въпреки че той ги призовава "да го правят свободно и че това не е нищо страшно"!?

Така той казва, че българите в Сърбия са над 100 000 и че е „убеден, че става въпрос за мимикрия, а не за асимилация, защото Сърбия е демократична държава“, членовете на българския народ са „лоялни граждани“, а правителството на Сърбия е „силен и надежден партньор“, който той хвали с цялата си уста заради огромните инвестиции „в пътна инфраструктура, здравеопазване, образование и цифровизация, и че най-големият проблем е икономиката, т.е. безработицата на хората“ и т.н., мъглявина след мъглявина, които нямат абсолютно нищо общо с реалния живот.

Ако наистина "не е страшно" да се обявиш за българин, тогава защо се стига до "мимикрия", т.е. криене на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия? И ако Сърбия наистина е такава „демократична страна“, защо има негодувание от поставяне на паметна плоча в Босилеград на цивилните жертви на сръбския четник Коста Печанц, защо се стигна до превантивните арести на граждански активисти при посещението на Вучич в Босилеград на 11 март 2023, защо беше задържането на границата в продължение на 5 часа за три книги, защо се наложи обискът на Българския културно-информационен център в Босилеград и конфискацията на книгата на Едвин Сугарев на 8 ноември, защо бяха нужни процесите срещу български граждански и политически активисти, които години наред са клеветени като „отцепници и сепаратисти“?

Ако правителството на Сърбия е такъв "силен и надежден партньор", защо най-големият проблем е икономиката и безработицата? Шега е такъв "силен и надежден партньор" да осигури няколкостотин работни места и така да спре източването на местното население. И къде са онези огромни инвестиции „в пътна инфраструктура, здравеопазване, образование и дигитализация“, които може да звучат добре в предизборни кампании, но не са в ежедневието на босилеградчани.

Щом така разсъждава председателят на Българския национален съвет, тогава не е чудно, че десетки хиляди българи в Сърбия са изчезнали само за няколко десетилетия и че при следващите две-три преброявания те най-вероятно ще изчезнат напълно ако не се направи нещо спешно и радикално.

Националното самосъзнание не се придобива по рождение, то се създава и възпитава от системата на възпитание и образование. Броят на българите започва рязко да намалява с изтласкването на българския като майчин и учебен език от основните училища в Босилеград и Цариброд (Димитровград), а унищожаването на заводи, предприятия и селско стопанство ги лишава от оцеляване.

Днес в предучилищните заведения в тези две общини се провеждат занятия на сръбски език! Първите основни понятия, целият първоначален мисловен процес се формира и протича на сръбски език през цялото обучение. Как може да се очаква български деца, обучавани на сръбски език, на сръбска литература, история и култура, един ден да се обявят национално като българи? Това трябва да е грижа на Националния съвет на българите под мъдрото ръководство на г-н Стойков, а не политиканстване за "сръбско-българските отношения". Все пак пропастта в отношенията между Сърбия и България възникна именно заради тези 12 918 българи в Сърбия и остава въпросът къде са останалите? От отговора на този въпрос зависи не само съдбата на българите в Сърбия, добросъседските отношения между Сърбия и България, но и българската подкрепа за членството на Сърбия в ЕС.

От само себе си се разбира, че г-н Стойков, като "супер лоялен" към Сърбия (и Демократическата партия на Сърбия), не може дори да си помисли, че същата престъпна политика, която първо създаде, а след това разруши Югославия, е виновна за трагедията на българите в Сърбия , както и че с напускането му Косово се замисля сериозно и за сегашна Сърбия. Тази политика, в която активно участва и г-н Стойков, се основава на програмата на великосръбската националистическа идеология, чиято цел е националните малцинства в Сърбия просто да изчезнат, а Сърбия да стане етнически чиста държава на сръбския народ в териториалните граници, начертани от Илия Гарашанин в неговото „Начертание“ и които неговите последователи от Сръбската прогресивна и радикална партия в края на 19 век разработват и за кратко прилагат. В Сърбия националните малцинства винаги са били разглеждани не като интегриращ фактор на сръбската държавност, а като опасност, която по някакъв начин трябва да бъде премахната. В края на краищата само един бърз преглед на статистиката показва, че други национални малцинства унгарци, хървати, черногорци и т.н. в Сърбия са намалели с поне две трети, понякога дори повече. Само с албанците Сърбия губи битката заедно с територията.

„Изчезването“ на българското национално малцинство е дълъг и мъчителен исторически процес. За 104 години от подписването на Ньойския договор, с който Великите сили победителки в Първата световна война приписват териториите на тогавашните Босилеградско и Царибродско на Кралството на сърби, хървати и словенци, броят на българите е намалял наполовина с Втората световна война, а след това от 58 627 според преброяването от 1971 г. до едва 12 918 според преброяването през 2022 г.! Сърбите са изпробвали всички познати в историята методи на асимилация - от физическо изтребление, репресии от всякакъв вид, побои, изнасилвания, смяна на имена и фамилии, смяна на майчиния език в училищата, фалшифициране на историята, унищожаване на български културно-исторически паметници, административни преразпределения, икономическа изостаналост, второ място по брой политически затворници след Втората световна война и системна антибългарска пропаганда в публичното пространство, която не е спряла и до днес. Сръбска история, литература, театър, филми, вестници, телевизия, Сръбска православна църква – помните ли българина като положителен персонаж?

В Сурдулица в двора на техникума "Никола Тесла" има табела, на която пише, че българите са избили 20 000 сърби през Първата сръбска война? През 2010 г. в двора на същото училище е издигната мемориална костница, а през 2017 г. по предложение на епископ Пахомия Архиерейският събор на Сръбската православна църква канонизира 30 000-те „Сурдулишки мъченици“, които според сръбската история са убити от българите през Първата световна война. Да оставим настрана научно-историческата основа на това твърдение и да си представим какви следи оставя така поднесената история в съзнанието на децата от сръбски и български произход, докато седят на едни и същи пейки и играят в един двор?

Стойков каза, че самоопределението не е "нищо страшно"? Той забравя, че вчера главите хвърчаха заради такова изказване, а и днес не е много здравословно да кажеш в Сърбия, че си българин, което веднага се отразява в сръбското съзнание като окупатор, престъпник, черен Татарин, предател, който винаги забива нож в сръбския гръб.

Статистиката е неумолима. 12 918 българи според преброяването от 2022 г. е балансът на политиката, според която „на националните малцинства се гарантират всички права според всички международни стандарти и дори повече от това“, балансът на сръбско-българските отношения, балансът на държавата на съзнанието на българите в Сърбия, равносметката на сръбската политика към националните малцинства, равносметката на бездействието на Националния съвет на българите, равносметката на възпитателно-образователната система, сляла българите в Сърбия.

Извън въпроса за националното самосъзнание, още по-труден е въпросът за оцеляването. Отговорът на този въпрос е същият като за повечето млади сърби – пътят без връщане. Най-големият идеал на младите хора в Сърбия, независимо от националността, е да напуснат тази Сърбия възможно най-скоро с намерението никога да не се връщат. /БГНЕС