Тези дребни политически сметкаджии, които ни набутаха прокремълския президент Румен Радев с инфантилната идея, че така ще прецакат Борисов, днес с мефистофелска страст тласкат ГЕРБ към коалиция с ДПС, “Български възход” и “Възраждане”. Те дори не се опитват да прикрият извратените си мечти да видят Родината ни с такова управление и радостно потриват ръчички по медиите в трепетно очакване да се реализира поредния национален провал.

Зад комсомолския ентусиазъм, с който лидерите на “Промяната” следват ленинския принцип “Колкото по-зле, толкова по-добре”, прозира перверзното им намерение да бъде наказан “простия народ”, който не оцени техния огромен управленчески талант и техните титанични усилия да променят България. След едно такова тежко наказание народът ни трябва да прогледне, да се покае и на следващите предсрочни избори да даде мощна подкрепа на партиите на “Промяната”. Дават ли си сметка лидерите на ПП и ДБ, че с коалицията си с БСП загубиха повече гласове от тези които получи БСП и че вместо да извадят очите на Борисов му изписаха веждите, позиционирайки партията му като единствената реална алтернатива на директното завръщане на БСП във властта? Как от ДБ очакват да се приеме обяснението им, че са се коалирали с БСП, защото ГЕРБ били по-големи комунисти от БСП, след като лидерите им бяха в коалиция с ГЕРБ, по време на второто правителство на Борисов и след като подкрепиха първото му правителство с бурно ръкопляскане в Народното събрание? Защо не поискаха от БСП да се разграничи от БКП и да се покае, преди да се коалират с нея, така както искат от ГЕРБ да се покаят за 12 годишното си управление? Сигурно, защото 12 годишното управление на ГЕРБ, в което, за един немалък период, лидерите на ДБ съучастваха, беше по-страшно от 45 годишния комунистически режим?

Досега резултатът от борбата на ръводствата на ПП и ДБ срещу Борисов е втория мандат на прокремълския президент Радев и връщането на ГЕРБ като първа политическа сила. По отношение на това, дали ще излезнат сметките им да се върнат на бял кон, ако успеят да набутат ГЕРБ в коалиция с ДПС, могат да видят резултатите от грешката, която допусна през 2001 г. ръководството на ОДС, като набута НДСВ в ръцете на ДПС със същата надежда, че след провала на НДСВ ще се върнем на бял кон. Тогава ОДС беше втора политическа сила, след това се разпадна на парчета, а днес от нея не са останали нито кон, нито ездачи, а изпаднали скитници, които срещу подхвърлен комат са готови да участват във всякакъв политически формат.

Днес се случи това, за което многократно съм предупреждавал. Борисов няма да предприеме самоубийствен ход да се коалира с ДПС, така както лидерите на ПП и ДБ се простреляха с коалицията с БСП. Беше ясно, че Борисов в характерния за него стил ще им предлага широко евроатлантическо обединение и приоритетни линии, с чието отхвърляне те ще влезнат в ролята на ИТН. При това положение предсрочни избори не вещаят за тях нищо добро. Гневът на избирателите за поредната парламентарна криза и “приятелското” чегъртане от служебния кабинет на техния президент ще ги потопят още по-дълбоко.

Пред ПП и ДБ има три варианта:

Изготвяне на общ проект за съдебна реформа и конституционна промяна за премахване на служебния кабинет като анахронизъм, който противоречи и компрометира парламентарния характер на Република България.

Дотолкова, доколкото тези партии представляват избирателите, които през годините съставляваха демократичната общност и които споделят евроатлантическите ценности, това е най-логичното решение, независимо от отношенията между и към техните лидери.

Партийният егоизъм и продължаването на дребните партийни игри осигуряват възможност за узурпиране на повече власт в ръцете на прокремълския президент Румен Радев, което е първостепенна заплаха за националната сигурност на България. Днес Родината ни се нуждае от широка евроатлантическа коалиция с ясно поемане на отговорността на партиите в нея за справяне с кризата. Всеки опит за размиване на политическата отговорност и скриване зад правителство ”Беров 2” ще бъде триумф за мафията и проява на груба форма на национална безотговорност.

Още преди четири месеца предложих това решение и предупредих, че предсрочни избори по време на тежка криза ще възпроизведат тогавашното съотношение на партиите, но ще увеличат присъствието на радикални, популистки, прокремълски и ксенофобски партии, което е в разрез с националния ни интерес и ще задълбочи кризата, а системните партии ще бъдат принудени на много по-тежки компромиси и безпринципни решения. Това, както всички виждаме се случи. При още едни предсрочни избори тази негативна тенденция ще се засили.