Иван Сотиров: Тлъстите субсидии раждат платени партийни наемници

Политикът Иван Сотиров коментира пред Новини.бг разгорещената дискусия за намаляването на партийната субсидия до 1 лев на глас, гласувана на първо четене в парламента по предложение на премиера Бойко Борисов. Той е председател на сдружение „Достойнство, отговорност, морал” (ДОМ), бивш депутат и районен кмет в София от СДС. Провел е не една и две предизборни кампании, участвал е активно в изграждането на партийни структури.

„Опитите да се дискутира и оспорва мнението и волята на над 2,5 милиона българи, гласували на референдум през ноември 2016 г., са срамни.

Партиите да се опитват да ревизират волята на избирателите, е меко казано антидемократично.

Т.г. имахме вече едни избори и за същите тези партии излязоха да гласуват под 2 млн. избиратели., но пък те са се напънали да оспорват мнението на повечето от гласоподавателите затова субсидията да стане 1 лев на глас.

Смятам, че аргументите, които системни играчи като ДПС, БСП вадят срещу волята на народа, са крайно несъстоятелни. Нека да припомним, че до 2001 г. нямаше субсидии за партиите. Така че повечето парламентарно представени формации днес са възникнали в условия без субсидии. Упреците, че без пари от бюджета, организациите ще бъдат податливи към влияния на финансови структури, корпорации и олигарси, са директно самообвинение.

Корпоративният модел на финансиране на политическите партии, намесата на крупни олигарси в тях, стана по времето на съществуването на партийните субсидии. Няма да е коректно да твърдя, че точно субсидиите са стимулирали това, но фактите са такива – парите от бюджета за тези структури не възпрепятстваха появата и намесата на крупни бизнесмени в тях.

Според мен трябва да се промени схемата за финансиране на политическите партии и тяхното функциониране. Мисленето, че ежегодно на партиите трябва да се дават тлъсти субсидии, за да издържат големи свои структури и апарати, ми напомня за тоталитарни времена отпреди 10 ноември 1989 година. В онези мрачни комунистически години се смяташе, че партията трябва да е масова и с огромен апарат. Проблем е, че партиите днес функционират като БКП преди демокрацията и възпроизвеждат тоталитарния тип на партийно строителство.

Във времена на демокрация е по-нормално да имаме електорални организации, изградени от съмишленици, които споделят еднакви идеи и политици с доброволен труд,  а не платени наемници. Защото организациите имат огромни апарати и това обуславя партиен клиентелизъм. Структурите се стараят да обезпечават всичките си „партизани” на хранилки и цялата тази схема е безумно порочна.

Субсидията е прикритие и за черните каси на партиите, тя е начин и средство да се препират пари от тях. Реално най-големи разходи парламентарните партии правят за присъствие в медии, те имат привилегировано положение спрямо всички останали структури извън Народното събрание. Регламентът е такъв, представители от малките партии трудно попадат в големите медии.

Крайно време е моделът у нас да се промени. В САЩ партиите не получават финансиране от държавния бюджет. Ако на някои техният модел им е далечен, то нека заимстват добри примери от държави на Стария континент. Например във Великобритания има ограничения да се използват частни медии по време на предизборни кампании.Осигурява се равен достъп на кандидатите в обществените медии. Това дава възможност за равнопоставеност на претендентите в надпреварата, а така или иначе държавата дава доста пари за обществените медии”.