Путин промени своите заявки – от денацификация на Украйна до приобщаване на Източна Украйна…Какво ще се случи – аз не знам. Но сценарият за ядрена война е апокалиптичен при всички останали сценарии. Психиката на един човек може да бъде рисков фактор, но не може да бъде универсално обяснение. Това коментира в ефира на Би Ти Ви евродепутатът Иво Христов. 

Докато коментираше войната в Украйна и позицията на България, той повтори опорките на президента Румен Радев, обявявайки, че именно президентът е проявил разум и е изразил правилната позиция, която трябва да има страната ни по отношение на този конфликт. 

Според мен Радев се придържа към реалистична линия към невъвличане на България във войната. Има кампания срещу всеки човек, който е срещу войната, миротворец, миролюбец. Никой не би желал да бъдем въвлечени в тази война. Внушава ни се, че доставките на оръжия е проява на хуманност.(…) Какво печелим ако бъдем въвлечени във войната, попита евродепутатът.

По думите на Христов анализът на украинската война се свежда до упражнение на инфантилизъм – Русия е агресор, а жертвата е Украйна. Но тук липсват позицията на трети страни, на САЩ.(…) Кой и защо устройва тази световна кампания по утвърждаването на украинската кауза. Какво означава стратегията „война до пълна победа“. (…) Това означава да принудят Русия да употреби ядрено оръжие, която е най-голямата ядрена сила. Какъв интерес има светът от това, коментира Христов.

Той обаче по никакъв начин не осъди мръсната игра на президента Путин и постоянния шантаж, която упражнява Кремъл по отношение не само на Украйна, но и на цели свят. Думите му звучат като призив за снишаване, за да не ядосаме Путин и предизвикаме ядрена война. 

Значи ли това, че България трябва да се саможертва за чужди интереси – на Европа, на САЩ. (…) Иронизира се дори позицията на тези, които са за невъвличане в конфликта, сравнявайки го със „снишаване“, правейки аналогия с времето на Живков. Президентът дефинира точно каква трябва да бъде нашата помощ за Украйна – хуманитарна. Но не е необходимо да се превръщаш в цел за противника. Ако се включим във войната, ще спечелим ли нещо, отново попита евродепутатът.

Що се отнася до това дали България може и без руския газ, Иво Христов бе лаконичен: Можем и без руски газ, но на каква цена. Нека видим – от къде, как и на каква цена. Не вярвам, че геополитиката може да подмени географията, а се появява и посредник при доставянето на този втечнен газ.