Отношението ни към децата, към хората с увреждания, към проблемите на медицинските сестри и т.н. е критерий не само за качеството на
предлаганите политики, но и за нашата човечност, особено когато става дума за нас, кандидатите за местна власт. Децата на София се нуждаят от реални добронамерени действия на местната власт, а не от популистки активности.
Един от най-наболелите проблеми, пред който са изправени софиянци от години, е липсата на места в детските ясли и градини. Това е изключително сериозно препятствие за много семейства, защото нарушава ритъма им на живот, пречи на работата и поставя в риск добрата грижа за децата ни.
Липсата на детски градини е голям проблем, но съм сигурна, че той има ясно и лесно решение. Смятам, че не е трудно да се пресметне и да се планира от колко места в детските градини биха имали нужда софиянци, след като е известно колко са родените деца през съответните години. За мен е от първостепенна важност да се осигури добра и адекватна грижа за най-малките, така че родителите им да могат да работят спокойно. Това е задача и задължение на местната власт. Общината трябва да изчисли и да планира строежа на достатъчно детски градини или да освободи подходящи за целта общински имоти – всеизвестно е, че такива има, но в момента те са отдадени на частни наематели.
Предложението на Мая Манолова и на подкрепящите я от Движение „България на гражданите“ по този въпрос – общината да доплаща чрез
ваучери място за всяко дете в частна детска градина, граничи с  безразсъден популизъм. Нормално е да се запитаме колко ще струва такъв ваучер и ще съответства ли неговата цена на качеството на  предоставяната услуга? Няма ли по този начин предвидените средства да потънат в моментни такси, вместо да се вложат в строеж на общински детски градини? Очевидно е, че подобно предложение не може да доведе до трайно решение, а просто хвърля прах в очите на гражданите, каквато всъщност е и цялата кампания на г-жа Манолова.
Друг крайъгълен камък на тази кампания са проблемите на хората с увреждания. Хора, чиито затруднения и грижи послужиха на г-жа Манолова
да изгради образа си на обществен защитник, но които тя не съумя да защити. Законът, който Мая Манолова прокара за тези хора, се оказа неработещ. Аз бях сред първите, обвинили я за неговия провал, който тя удобно премълчаваше, а впоследствие, притисната от фактите, беше принудена да признае. Как тогава може лицемерно да твърди, че е защитила тези страдащи хора? Нима ги защити и в качеството си на законодател в парламента? Та тя
беше и все още е политическо острие на БСП и два поредни мандата депутат!
Защити Орешарски, Пеевски, но не намери правилните аргументи и не можа да направи необходимото за хората с увреждания! С какво допринесе като депутат, за да подобри качеството на живот на медицинските сестри? Как
съвестта й позволява сега да се снима с тях?
Отношението към хората не е просто изборен успех. То е дарба да си
лидер и да носиш отговорност за общността. А лицемерието в политиката проличава много бързо!